През 1894 г. в родолюбивото и заможно семейство на видния наш общественик Михаил Маджаров се ражда дъщеря. Кръщават я Анна. Михаил Маджаров е внук на Георги Бенковски и изпитва пиетет към историческото минало, към изкуството и културата и отрано възпитава в малкото момиче стремеж към повече знания, към духовност.
В ранната си младост Анна живее с баща си в Лондон, където той е пълномощен министър. Неговата ръка е подписала Лондонския мирен договор от 1913 г. Вниманието на момичето изцяло е насочено към изучаването на английския език и достиженията на видни западни писатели, художници и артисти. След няколко години Михаил Маджаров (1915) е посланик в Петербург. И в руската столица Ана учи прилежно езика и се възхищава от видните представители на руската духовност.
Поради непрекъснатите пътувания на семейството от държава в държава, тя не успява да завърши гимназия редовно, а полага зрелостен изпит като частна ученичка. Справила се повече от успешно, записва право в Софийския университет. В студентските си години среща вече известния публицист и обществен деятел Петко Стайнов. Много бързо се харесват и не след дълго отпразнуват сватбата си. Юристът Петко Стайнов, по-късно д-р на икономическите науки в университета в Париж и академик у нас, подтиква младата си жена да твори. Той е убеден, че тя има талант, позиция, вярно око за проблемите на съвременната жена и може да направи нещо значимо.
Първите изяви на бъдещата писателка са на страниците на вестниците „Родна реч”, където завежда рубриката „През световния прозорец”. Там тя проявява вече натрупаните си познания за световната култура, обществознание и дипломация. И отново е на път за чужбина, както в младите си години. Съпругът й е назначен за пълномощен министър във Франция. И отново силите й са насочени към усвояването на още един език, френския. В Париж Ана Каменова, вече известна с тази си псевдоним, има възможност да се среща с вече утвърдени автори и да следи в оригинал процесите на европейската и световната литература.
След завръщането си в България (1936 г.) започва усилената й писателска дейност. Публикува в списанията „Златорог”, „Съвременник”, „Философски преглед”, във вестниците „Слово”, „Литературни новини”, „Женски глас” и др.. Името й вече е наложено в широката общественост и то не само у нас. Съвсем заслужено тя е избрана за член на няколко европейски ПЕН – клубовете и на редица международни организации. Заедно със съпруга си посещава Индия. Впечатленията си от тази необикновена страна двамата споделят в пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме”. Тя написва и 2 книги за децата: „Владко в Индия” и „Владко се завръща в Индия”.
„Харитининият грях” е романът, който донася на Ана Каменова известност и признание. Критиката е единодушна: появило се е зряло художествено произведение със сложна и значима тематика и идейна насоченост. Успехът я окриля. Следват още два романа „Градът е същият”и „Пет момичета”. Отново в центъра на действието е жената, нейната емоционалност и психологическа нагласа.
Ана Каменова много обича да пътува. От тези пътувания се раждат много пътеписи. С особена топлота и носталгичност се откроява „Копривщица” – документален очерк за миналото на героичния град. До края на живота си (1982 г.) Ана Каменова продължава да твори и да защитава писателското си верую: светът трябва да се приобщи към универсалните ценности в духовната сфера, да се приобщи към онова, което е най-самобитно, емоционално и нравствено.
Мариана КОРФОНОЗОВА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
