Александър Мaлинов – демократът

Александър Мaлинов е забележителен български политик. Роден е в село Пандъкли, Бесарабия.

Завършва право в Киев. В София работи като съдия, прокурор и адвокат. Става съмишленик на Демократическата партия. През 1901 г. е избран за народен представител в ХІ Обикновено народно събрание (ОНС). През 1903 г. поема ръководството на Демократическата партия.

През май княз Фердинанд предизвиква оставката на кабинета на д-р Стоян Данев и кани Александър Малинов да състави новото правителство. Той отказва и се съсредоточава върху организационното укрепване на партията, но въпреки това през 1905 г. младолибералите се откъсват от нея и се обособяват в Радикалдемократическа партия.

През 1907 – 1908 г. Александър Малинов представя партията си в т. нар. Патриотичен блок, който е срещу управлението на второто стамболовистко правителство. След падането му през 1908 г. княз Фердинанд отново му възлага да формира кабинет.

За изненада на съюзниците си Малинов образува самостоятелно правителство на Демократическата партия. Той е министър-председател и оглавява Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от ІХ.1910 до ІІІ.1911 г. – и Министерството на външните работи. Участва в подготовката и обявяването на независимостта на България и в проекта за измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани от V Велико народно събрание.

loading...

В началото на Първата световна война Александър Малинов одобрява декларирания неутралитет от правителството на д-р Васил Радославов. Когато обаче става ясно, че той е привиден и че управляващите се готвят да тласнат България в световната война на страната на Австро-Унгария и Германия, се включва в акцията на опозиционните дейци против тези намерения.

Но на аудиенцията при цар Фердинанд на 4.ІХ.1915 г. не отстоява решително позициите си. След като България е въвлечена в световния конфликт, той гласува исканите от правителството на д-р В. Радославов военни кредити и така поема част от историческата отговорност за последвалата национална катастрофа.

Включва се в създадения през 1916 – 1917 г. Граждански опозиционен блок против правителството на д-р Васил Радославов. След отстраняването на правителството през 1918 г. А. Малинов е поканен да образува новия кабинет. Очакванията, че този кабинет ще пристъпи към незабавни действия за извеждане на страната от войната обаче не се оправдават.

През ІХ.1918 г. пробивът на съглашенските войски при Добро поле предизвиква избухването на Войнишкото въстание. Действия за сключване на примирие със съглашенските сили правителството предприема едва след разгрома на главната квартира на армията в Кюстендил. В края на септември то е подписано, но при твърде тежки условия за страната. И макар че правителството потушава Войнишкото въстание, срещу него съществува силно недоволство.

След възкачването на цар Борис ІІІ на престола в началото на Х.1918 г. Александър Малинов подава оставката на кабинета, но монархът не я приема. След реконструкцията на кабинета през V.1919 г. Демократическата партия минава окончателно в опозиция.

Александър Малинов за разлика от други партийни лидери не е привърженик на идеята за коалиране с други политически сили. Едва през 1922 г. скланя за съвместни действия с Обединената народно-прогресивна партия и Радикалдемократическата партия против правителството на БЗНС, но при условие, че във формирания Конституционен блок всяка ще запази самостоятелността си.

Участва в първата голяма политическа акция против управлението на БЗНС – проектирания събор на партиите от Конституционния блок в Търново на 17.ІХ.1922 г. На път за старопрестоляния град с водачите на другите партии е малтретиран от привърженици на БЗНС. След неуспеха на акцията е арестуван.

Референдумът от 1922 г. го признава за един от главните виновници за националната катастрофа от 1918 г. До преврата от 9.V.1923 г. е в затвора в очакване да бъде изправен пред Държавен съд. Посреща с одобрение събарянето на земеделското правителство, но не и намеренията на деветоюнските управници за ликвидирането на партиите от Конституционния блок и изграждането на нова политическа групировка.

През VІІ.1923 е освободен от затвора. Принуден е от правителството на проф. А. Цанков да даде съгласието си за вливане на Демократическата партия в новата политическа групировка. През ІV.1924 г. обаче възстановява своята партия. При управлението на сговористите е в легална опозиция.

На изборите за ХХІІІ ОНС начело на предизборната коалиция Народен блок, съставена от Демократическата партия, БЗНС „Врабча”-1, Радикалната партия и крилото от Националлибералната партия, оглавявано от Георги Петров, печели и е натоварен да образува новия кабинет. Поема министър-председателския пост и Министерството на външните работи на 29.VІ.1931 г.

Неочаквано през Х.1931 г. подава оставка от тези постове. Запазва лидерството си в Демократическата партия и е избран за председател на ХХІІІ ОНС. Не одобрява държавния преврат от 19.V.1934 г. и потъпканите от новите управници парламентарни традиции, осветени от Търновската конституция.

Минава в лагера на легалната опозиция на монархическия режим. От нейна страна се кандидатира за народен представител в изборите за ХХІV ОНС, но умира на 20.ІІІ.1938 г. – в навечерието на провеждането им.

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!