Актьорът Георги Парцалев се ражда в град Левски през 1925 г. През кариерата си играе предимно комедийни роли.
Георги Парцалев беше любимец на много българи. И досега не е забравен…Почина в края на обявения за престъпен период преди началото на промените, демокрацията и прехода… Изигра над 40 роли в Сатиричния театър, остави 20 забележителни образи в киното, направи паметни срещи от малкия телевизионен екран, от някогашните младежки увеселения и балове.
А които помнят великолепната двойка с Енчо Багаров, после със Стоянка Мутафова, никога няма да изличат спомена за трайно и велико присъствие от съприкосновението с таланта, с природно надарения актьор от град Левски…
Не помним някой да го е нарекъл приживе и посмъртно легенда като много други… А Парцалев става „ заслужил артист” на 44-годишна възраст и след още 14 лета, чак на 58 вече е и ”народен артист”. И умира като такъв почти същата година. Умира, признат и запомнен преди всичко от публиката.
Помним го в една чудесна роля в пиесата „Сватба за цяла Европа”, където и разсмиваше и разплакваше публиката. Защото го правеше искрено от сърце. Той просто играеше себе си…
И в „Тримата от запаса”и в „С деца на море”,и в „Неочаквана ваканция”, и в телевизионните спектакли на Хачо Бояджиев и Младен Младенов, Георги Парцалев оставяше свой творчески почерк. Театралните му и естрадните му изпълнения се помнят и сега, тридесет години след като него го няма в нови роли, а за предишните той няма нито отличия, ни награди, ни официално признание на творчески съюзи, Министерство на културата, държавни отличия, каквито сега се дават за щяло и нещяло, без много-много особени заслуги …
Признанието на публиката, наградата на публиката, обичта на публиката е истинското отличие. Последната инстанция е народът. Последната дума е на народа…Така е при всички творци. Такова, уви, е сиромашкото лято на твореца Георги Парцалев, но и неговото величайшо признание.
Източник: nabore.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
