„Щеше да бъде най-великият държавник на България” – един позабравен спомен за Христо Ботев

Става дума за спомен на известния генерал Данаил Николаев, родом от Болград, наричан и „патриарх на българското войнство”. Този спомен не ще намерите например в сборниците със спомени за Христо Ботев и неговата чета, съставени от проф. Ал. Бурмов (и издадени съответно през 1945 и 1974 г.), а едва ли ще се открият отделни цитати от него и в многобройните публикации за великия поет и революционер.

Споменът, доколкото ми е известно, е публикуван в две различни редакции, обнародвани през 30-те и 40-те години на миналото столетие. Първата от тях, по-кратката, в размер на 10-12 реда, е публикувана от Яни Ил. Стойчев във в. АБВ, № 93 от 1938 г. под надслов „Срещата на Христо Ботев с ген. Данаил Николаев” и е ползвана по-късно от редица автори. Например тя е почти изцяло цитирана от проф. Ст. Каракостов в книгата му „Ботев в спомените на съвременниците си”, том първи, С., 1977, с. 641, откъдето е възпроизведена и от проф. К. Калчев в книгата му за ген. Д. Николаев (С., 1995, с. 15), а твърде свободно е преразказана пък от Г. Казанджиев в неговата книга за генерала (С., 2007, с.17-18).

Но в почти пълно забвение остава другият, по-пълен и съдържателен вариант на спомена на мастития генерал за Христо Ботев и причината на тази „забрава” трябва да търсим в следното обстоятелство: споменът е обнародван във в „Слово”, (№ 6318, 13 август 1943 г.) от щабскапитан Копейкин – псевдоним на известния журналист и писател, политически и военен деец Тодор Кожухаров (1891 – 1945), който след 9.ІХ.1944 г. заедно с други видни български политици и общественици е осъден от т. нар. народен съд и екзекутиран на 1.ІІ.1945 г. И тъкмо обстоятелството, че разговорът с ген. Данаил Николаев е проведен и записан, а след това и публикуван от Тодор Кожухаров във в. „Слово”, на който дълго време той е бил редактор и директор, несъмнено е наложило „забравата” на този текст и неговото използване и цитиране за дълги години.

Преди да предаде думите на ген. Данаил Николаев за Христо Ботев публицистът Т. Кожухаров пише: „Разговарях няколко пъти през последните години с покойния генерал Николаев. Годините бяха заличили много спомени в паметта на стареца, но все пак имаше неща, които той не бе забравил до последния си час. Като съвременник на много от нашите дейци на Възраждането и видни държавници след Освобождението, старият войник имаше за тях близки, непосредствени впечатления и затова, много естествено, той познаваше интимния им живот и техните човешки слабости. За някои от тях той говореше с явно пренебрежение, но за Христо Ботева – винаги с възхищение. Ето какво ми разказа той за поета-революционер :

„С Христо Ботева съм се срещал един единствен път в живота си. През 1876 г. служех като подпоручик в пехотния полк в Кишинев.

Там служеха и други млади български офицери, възпитаници на руските военни училища преди Освобождението: Филов, Гуджев, Груев и др. През месец февруарий 1876 г. в Кишинев пристигна Христо Ботев. Името му вече беше известно като поет и журналист, а по това време беше и член на Тайния революционен комитет в Букурещ. Дошел в Кишинев да събира волни помощи между българите, за да организира своята чета.

Тогава в Кишинев имаше доста заможни българи, добри патриоти, готови да помогнат на народното дело. Събрахме се ние, младите офицери и решихме да отидем при Ботева и да му предложим своите услуги. Всички до един бяхме готови да се запишем в неговата чета. Намерихме го в хотела. Хубав, снажен момък, с орлови очи, с високо чело и гъста черна брада. Той пленяваше с външността си.

Говорихме с него около един час и в заключение той каза:

– Господа, благодаря ви за вашата готовност да се биете под моя байряк. Но това е излишно. България има малко интелигентни сили и трябва да ги пази.

Моята цел е да организирам една чета и да минем в България. Разбира се, аз не си правя никаква илюзия, че ще уплаша Турция с тази чета.

Нашата цел е да вдигнем шум, да се чуе из света, че има един български народ, който иска да бъде независим. Може би ще ни избият още на Дунава, но това няма значение. Важно е да се вдигне шум из европейския печат. А вас ви съветвам да стоите тука. Вие ще бъдете полезни по-после, когато България се освободи и ще има нужда от офицери за своята войска…

Запазил съм този спомен като един от най-светлите в живота ми. Напуснах стаята на Христо Ботев очарован от думите му. Пред нас не говореше един ентусиазиран младеж, а зрял мъж, готов държавник. Убеден съм, че ако Христо Ботев бе останал жив, щеше да бъде най-великия държавник на България.”

Смятам, че току-що цитирания по-пълен текст от спомена на известния български военачалник, който неоправдано е бил пренебрегван дълго време, има своето значение, защото обогатява твърде оскъдните източници в сферата на ботевознанието и ни запознава с неговите интересни оценки за личността на Христо Ботев.

Проф. Николай ЖЕЧЕВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.