Шипченският манастир „Рождество Христово“ – първият най-забележителен паметник на българо-руската дружба

Първият най-забележителен, красив и впечатляващ паметник на българо- руската дружба в България е Шипченският манастир. Той е създаден в знак на възпоменание и възхвала на православните руски войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България през Освободителната война.

Храмът-паметник „Рождество Христово“ – известен още като Шипченския манастир се намира в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.

Манастирът е построен в периода 1885-1902 г. в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България Руско-турска война (1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са построени в цялата страна, като израз на благодарност към освободителите, в памет на загиналите руски войници, офицери и български доброволци (опълченци), но Шипченският манастир е най-големият и най-красивият.

Той е построен през 1902 г. по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев – герой от войната), с ясната цел – увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци и официално е открит на 28 септември 1902 година. Инициативният комитет за строителството на манастира е създаден през 1880 г. начело с принц Алексей Николаевич Церетелев, принц Евгений Михайлович Лихтенберски и други. П.А. Василчиков е избран за председател, а В.П. Мелницки – за секретар. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи.

През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице, Чехия. Той завършва Художествената академия в Санкт-Петербург с отличие и приема руско поданство през 1875 г. През 1879 г. е удостоен със званието „академичен архитект“, а по-късно ръководител на архитектурно ателие в Академията. От 1897-1898 е ректор на Висшето художествено училище.

Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев (1848-1918) и под контрола на арх. А.Н. Смирнов. Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори.

Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан „руската древност“ и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил И. Драгомиров, Николай Столетов, Константин Б. Чиляев, граф Михаил И. Толстой и други. Присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна. В приветственото слово, митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка „велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ“. Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси.

През октомври за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър-Невската обител. През април 1904 г. е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевският манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. В 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.), изпълнява игуменските си задължения. От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.

Манастирският комплекс се оформя от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.

Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.

Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А.Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А.Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Света гора Атон.

Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на проф. Н.Е. Ростовцев. Наред с традиционните сцени – исторически портрети и картини, отнасящи се до историческото минало на България и Русия, показват възстановяването на славянското единство между двата народа. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата. Руските църковници св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са „Победата на св. Кирил и Методий“, св. княз Димитър Донский, св. княз Александър Невский, св. патриарх Евтимий Търновски и св. великомъченик Георгий Софийски.

Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

Криптата-гробница е декорирана със скулптурната фигура „Пиета“, в 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите.

До 1934 г. Шипченският манастир „Рождество Христово“ е извънтериториална собственост на Русия заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли обителта е предадена на българската държава при подписване в Истамбул на дипломатически протокол от политическия представител на СССР в България Фьодор Разколников.

През 1935 г. Българското Министерство на Външните работи превежда храма във „ведомството и управлението“ на Св. Синод на Българската православна църква с предписание към управляващия руските имоти в България, архиепископ Серафим Богучаровски (Соболев), да оформи документа за предаването на собствеността. През 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава тези документи и правото на управление на Шипченския манастир от БПЦ.

На 8 ноември 1952 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква всички руски църковни общини и тяхната собственост, в т.ч. Шипченската духовна обител, преминават под юриксдикцията на БПЦ. Но по време на комунистическото управление на България правото на собственост на манастира преминава първо в ресора на Министерството на отбраната, а по-късно – към Министерството на културата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват „Шипка- Бузлуджа“.

В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България от турско робство руската „Балтийска строителна компания“ провежда ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир. На 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов, но храмът-паметник е все още музей.

На 25 декември 2004 г. – Рождество Христово, храмовият празник на манастира, в обителта е отслужена св. Литургия от Старозагорския митрополит Галактион. Два дни по-късно, с Указ № 1034 на Министерският съвет от 27 декември 2004 г., правителството на НДСВ деактува Шипченския манастир като държавна собственост и той е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия.

Първи престоятел на Шипчинския манастир е отец Живко Шапков, който в навечерието на 3 март 2005 г. приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира „Рождество Христово“ до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма. Сутринта на 3 март 2005 г. в храма е изслужена св. Литургия от митрополитите Галактион Старозагорски, Дометиян Видински и Калиник Врачански, заедно с Левкийския епископ Павел, настоятеля на руския храм в София протойерей Александър Карягин и местното духовенство. Тук присъстват и министър-председателят на България Симеон Сакс-Кобургготски и съпругата му, посланикът на Русия в България А. В. Потапов, обществени деятели и много граждани. В този ден обителта получава много подаръци: Министерският съвет дарява потир и дискос, областната администрация – икона на Рождество Христово, от Руското подворие – икона на преп. Серафим Саровски.

Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.