Цар Калоян – дипломатът, воинът, победителят

Най-малкият от тримата братя цар Калоян бил роден около 1170 г. Изворите за неговото детство и за годините преди управлението му са оскъдни. Едва Никита Хониат през 1188 г. пише, че при подписването на Ловешкия договор Калоян бил взет за заложник. Не след дълго Калоян успява да избяга от своето заложничество (1188/9). Петър посрещнал радушно своя по-малък брат и го превърнал във важна част от управлението на държавата. Неговото управление не продължило дълго и начело на държавата застанал Калоян.

Във вътрешната политика българският владетел се концентрира върху овладяване на опозицията, като ключов момент тук са неговите отношения с Иванко, убиеца на неговия брат, които показват далновидността и дипломатическите умения на Калоян. Опозицията преклонила глава пред силната ръка на новия владетел, позволявайки му да концентрира усилията си в две посоки – международно признание и присъединяване на онези земи, които били населени с българи. Именно външната политика на Калоян го издига до статута на „най-европейския български владетел през Средновековието“

Година след възкачването си на престола Калоян организира антивизантийска коалиция (1198), към която били привлечени Иванко и самостоятелният владетел Добромир Хриз. Този съюз обаче не бил траен, поради намесата на Византия и предателството на Хриз. Не след дълго Калоян организира нова антивизантийска кампания, в която били присъединени Мануил Камица, Йоан Спиридонаки, а също така и Добромир Хриз. Коалицията успяла да превземе няколко крепости, достигайки до гр. Варна, където на 24 март 1201г. градът бил превзет.

За събитието Никита Хониат пише:

„И варваринът, без да се уплаши от светостта на деня (това беше тази преблагословена събота, когато Христос починал в гроба) и без да се засрами от името християнин, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които заложи живи и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Това място стана общ гроб.“

Преговорите с папата:

През 1201 г. между България и Византия бил сключен мир. Именно оттогава Калоян започнал да търси международно признание на своята владетелска титла. Първоначално той опитал да накара Византия да признае царското му достойнство, но убедил се, че това няма да се случи, Калоян обърнал погледа си към Запада, където приемникът на св. Петър отдавна очаквал подобен ход на развитие. Още в края на 1199г. папа Инокентий III изпратил писмо на Йоаница с надеждата, че ще се присъедини към католическия свят. Българският владетел отговаря три години по-късно на папското писмо, поставяйки началото на една дълга кореспонденция, публикувана изцяло в едно от изследванията на българския медиевист Васил Гюзелев.

В своите писма папата се обръща към Калоян с думите:

„До благородния мъж Йоаниций“, а в отговора на българския владетел от 1202 г. сам той се титулува: „Аз, Калоян, император на българите и власите“.

Тази дълга кореспонденция продължила от 1202 до 1204 г. завършва с короноването на Калоян за „rex“ (крал) на 15 октомври 1204 г. от папския пратеник кардинал Лъв в Търново. В писмо от края на 1204 г. Калоян пише на папата:

„господин Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона и като я благослови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство (…)“

От своя страна търновският архиепископ Василий I пише също писмо до папа Инокентий III същата година, в което казва:

„Нека бъде прочее известно на вашата велика Святост, че кардинал Лъв дойде в нашия голям град Търново и донесе цялата пълнота на патриаршеското достойнство и всички свещенослужителски украси (…) Той [Лъв] благослови цар Калоян, господар на всички българи и власи, и постави на главата му царска корона и връчи в ръцете му скиптър (…)“.

В действителност на българския архиепископ е дадена титлата primas (архиепископ), факт известен и на Калоян, и на Василий, но той бил просто формалност. Фактически важното било международното признание на българския светски и църковен властелин, а по този начин и международното признание на българската държава. Унията сключена между България и Рим била условна: българите признавали върховенството на папата, но не променили православните си обреди, а църковните отношения между България и Рим се оказали нетрайни и били прекратени още при следващия владетел – Иван Асен II.

Източник: istoriograph.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...