Хилядолетната история на гр. Плевен е градена от различни племена и народи

Хилядолетната история на гр. Плевен е градена от различни племена и народи.Най-ранните данни за човешка дейност се отнасят към края на новокаменната епоха (края на шестото хилядолетие пр. н. е .), когато тук са живели земеделско- скотовъдни племена. Останки за тяхната материална и духовна култура са намерени в местността Кайлъка.Следващата историческа епоха е каменно–медната (6-о хилядолетие пр. н. е. до 3750 г. пр. н. е.), за което свидетелстват богати археологични находки отново в парк „Кайлъка”. Маркирани са селища и в самия град, както и на десния бряг на р. Вит

Вълчитрънското съкровище е най-съвършеното произведение на първобитната торевтика. Предназначено е най-вероятно за култови цели. Чашите са използвани за черпене от големите съдове и за разливане в по-малки. Предполага се, че е принадлежало на някои от тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея” и в най-старите гръцки предания.
Днес оригиналното Вълчитрънско съкровище се пази в Националния археологически музей, а неговото копие – в Регионалния исторически музей в Плевен, чиято експозиция е втора по големина в страната.

В историческото развитие на Плевен важно място заемат останките, свързани с материалната и духовна култура на траките. Разкрити са керамичен материал, плоските и в могили погребения с техните погребални дарове, състоящи се от бронзови украшения, железни оръжия (махейрите), криви тракийски ножове през старата и нова желязна епоха. (1200-100 г. пр.н.е.). Тракийските населения не са били изолирани. Мизи и трибали са имали парично обращение и търговски обмен с гръко-римския свят. Историята на гр. Плевен през Римската и Ранновизантийската епоха е тясно свързана с локализираната край него крайпътна станция Сторгозия, останките на която са съхранени и до наши дни.

В края на втори век и началото на трети век Сторгозия е била вече селище от градски тип. Разкрит е култов комплекс, състоящ се от раннохристиянска базилика и разположена на север от нея стопанска сграда.

През IV, V и VI столетие, времена изпълнени с несигурност, когато земите били кръстосвани и опустошавани от различни варварски племена, вероятно кайлъшкото население е търсило убежище зад непрестъпните стени на крепостта. В седми век с преселението на славяните е настъпил краят на античните времена и тук.

За първите прабългарски пребивавания в местността Плочата на 500 м западно от крепостта свидетелстват останките от интересно погребение, обред, характерен за езическата религия на прабългарите. Археологичните материали показват, че животът в кайлъшкото селище е продължил и през Средновековието. С периода IX-XI в., когато тук е съществувало славяно-българско селище, са свързани останките от жилища, кухненска керамика, а също и една златна монета от Роман III Аргир /XI в./. Фрагменти от византийска керамика, свидетелстващи, че селището през периода на Първата българска държава не е било изолирано и е поддържало търговски връзки с Византия. Съдовете, използвани от населението, са от луксозната за времето си българска рисувана и гледжосана керамика, тип „сграфито”, а също и фрагменти от вносна византийска керамика.

Разнообразният археологичен материал от периода на Втората българска държава е неоспоримо доказателство за пълно с живот селище, за едно население с развити занаяти, търговия и парично обращение.

Единственият писмен документ, от който се разбира, че крепостта е съществувала през XIII в. и който споменава за пръв път името на града през Средновековието, е грамота във връзка с маджарските походи в България по времето на Константин Тих. Тя е свързана с похода на крал Стефан V на 10 декември 1270 г. и дадена като награда на видния унгарски военачалник и благородник бан Паньит, завладял българско селище.

С последните години от свободното си съществуване на средновековното укрепено селище Плевен свидетелства находката от 22 сребърни монети от цар Иван Александър, изобразен със сина си Михаил /1331-1355 г./, намерена в северния кораб на раннохристиянската базилика.

Новооткритото византийско съкровище при с. Къшин

Намерените край с. Къшин 2343 монети са т. нар. византийски корубести монети, те са вдлъбнати като легенчета и са изработени от мед. Най-ранната монета е от времето на Емануил Първи Комнин /1143 – 1180/. Между монетите има и такива на Андроник Първи Комнин, Исак Втори Ангел /1185- 1195/, на Алекси Трети Ангел и няколко на Йоан Трети Дука Ватаци. Освен тези, има и монети на българското и латинско монетосечене, т. е. началото на находката е от първата половина на 12 век и продължава и през 13 век. Монетите тежат общо 6,620 кг непочистени. Предполага се, че това е семейно съкровище и гърнето е заровено при някакви катаклизми, като укривателят не е успял после да си прибере имането. Вероятната дата на укриването е 1321 г., а по-късен вариант е около татарското нашествие.

Многовековната история на град Плевен, изградена в по-голяма си част върху намерените на територията на днешния град и в околностите му веществени движими и недвижими паметници, оставени от десетки поколения, показват, че животът е протекъл най-дълго в Кайлъка. След нашествието на османците Плевенският край споделил съдбата на цяла България. Коренно се изменило политико-икономическото и културно положение на българското население. В мрачните години на робството Плевен не губи своя български облик. Тук се строят църкви, основават се читалища, тук е създадено и първото светско девическо училище в страната от Анастасия Димитрова. Важен исторически момент е, че именно в Плевен Апостола на Свободата Васил Левски създава първия частен революционен комитет в дома на Анастас Попхинов, брат на най-верния съратник на Левски – Данаил Попов.

Името на Плевен става световноизвестно по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. Петмесечните боеве за освобождението му през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в многовековна история на града. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война – по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече – по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 г. руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руските военни части превземат Никопол сравнително лесно, преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове, след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

За превземането на Плевен през лятото на 1877 г. се водят три тежки кръвопролитни щурма, завършили с неуспех. Нарастващият брой на руските жертви в трите щурма довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник-щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен – блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43-хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници – маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.

Източник: pleven.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.