Унтерофицер Нино Комитски от Угърчин – героят убил дръзкия турчин и спасил пряпореца

Десет души от Угърчин се включват в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. От тях нито един не загива, но това съвсем не означава, че те не са сред първите в боевете при Стара Загора и Шипка, при Шейново и Казанлък.

Днес ще разкажем по-подробно за един от тях – Нино Колев Райновски /Комитски/ – носител на Георгиевски кръст за храброст за участие в спасяването на Самарското знаме край Стара Загора. Със същия орден „Свети Георгий –Победоносец”, IV степен (златен) е награден и един друг спасител на Самарското знаме – Никола Корчев, изобразен на известната картина на Вешин. Притежателите на подобен орден в България са по-малко от пръстите на една ръка.

Нино Райновски е роден през 1844 г. в Угърчин и умира на 25 юли 1919 г. Оставя след себе си трима сина и пет дъщери, като двама от синовете му загиват през Първата световна война.

Отделен разказ би могъл да се напише за него само от пребиваването му в Румъния, където работи в печатницата на Христо Ботев и Любен Каравелов .

През 1873–1874 г. се отзовал за 2-ри път в Румъния. Будният юноша привлякъл вниманието на Христо Ботев и го взел на работа в печатницата, където Нино се научил не само на грамотност, но придобил и политическа закалка.

По- късно, когато Ботев организирал своята легендарна чета, юношата много настоявал да бъде зачислен в нейния състав. Ботев не го приел, тъй като бил твърде млад. Но Ботевото семе, което поникнало в неговата душа, пуснало дълбоки корени.

Когато избухнала Сръбско-турската война през 1876 г. и Българският революционен комитет започнал организиране на български доброволци в помощ не само на Сърбия, а преди всичко за освобождението на българския народ, един от първите между доброволците бил младият и буен Нино. Каква била дейността му в Сърбия е неизвестно, но след разпускане на българския отряд, той се връща отново в Румъния, вече запознат с военното изкуство. В Румъния е имало много българи емигранти.

След обявяването на Освободителната война и апела на Българския революционен комитет за събиране на доброволци за българското опълчение , Нино отива доброволец и влиза в състава на прославената Трета опълченска дружина на подполковник Калитин.

В най-решителният момент на боя при Стара Загора, когато трябвало да се защитава и спасява честта не само на опълчението, но и на целия български народ – борба за спасяване на Самарското знаме , безстрашният младеж и тоя път изпълнил своя дълг към родината. Когато знамето паднало в ръцете на врага, Нино убил дръзкия турчин и спасил пряпореца. За тоя му подвиг бил награден с орден „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

Този орден е много рядко отличие у нас. Такива ордени в нашата страна се намират до сега два. Единият е в музей „Освобождение на Плевен” и е принадлежал на безименен руски войн, загинал при боевете за Плевен.

През 1956 Окръжният музей направи разкопка на гроба на изтъкнатия поборник и опълченец от с. Угърчин – Нино Колев Комитски. Между извадените от гроба вещи се намери и Георгиевски кръст за храброст IV степен (златен).

Намереният орден е още по-ценен, понеже се знае притежателят му и той е българин – опълченец.

По-късно Нино Комитски взел участие в героичната отбрана на Шипченския проход – против Сюлеймановите пълчища, където също се проявил като герой.

Със своето безстрашие, със своя героизъм, със своята любов и преданост към Родината, опълченецът – герой Нино Комитски може да служи за пример на подрастващите поколения.

Източник: ugarchin-culture.blogspot.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.