Третата Шипченска битка – 17 септември 1877 г.

На 17 септември 1877 година се състои третата Шипченска битка, последната неуспешна битка, при която Централната армия се опитва да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд.

Основна цел на Сюлейман паша е превземане на руските позиции на вр. Свети Никола. Атаката започва около 3:00 часа. На първа линия се води от три табура доброволци, наречени „табури на обречените“. Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и в 5:00 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу връх Свети Никола. От 10:00 до 12:00 часа след контраатака на 56-и Житомирски Пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой е възстановен руския контрол върху Орлово гнездо. Едновременно са отбити три турски атаки на вр. Кючюк Йешилтепе. Към 14:00 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана известна като Стоенето на Шипка.

Следващият етап от отбраната на Шипченския проход е от 17 септември 1877 до 9 януари 1878 година. Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия – 93-и иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от османската Централна армия, личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от турците на връх Свети Никола е направен на 11 ноември и е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други подобни съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9 500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия „На Шипка всичко е спокойно“ става крилата фраза.

Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на м. януари настъплението на руския Южен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.

Голямо значение за победата има и участието в битките на българските опълченци проявили особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход. Въпреки многократно превишаващата ги османска войска, заедно с руските войници, те не позволили на армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември те взели участие и в боевете при Шипка и Шейново, където била разбита армията на Вейсел паша

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише:

„Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

Източник: teenproblem.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.