Стилиян Чилингиров – българският възрожденец, притежавал 36 000 книги

Името му е Стилиян Хаджидобрев Чилингиров. Известен е като Последния възрожденец. Той е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век.

Стилиян Чилингиров се ражда на 26 октомври 1881 г. в Шумен, в семейството на занаятчия. Завършва педагогическото училище в родния си град. Едновременно работи като обущарски и книжарски чирак, дори като овчар.

По-късно продължава образованието си в Софийския университет, където завършва „Педагогика“.  Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911).

По време на Балканските войни Чилингиров е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Умишлено е пренебрегван дълги години и голямото му творческо дело все още очаква своите изследователи.

Стилиян Чилингиров за пръв път печата през 1898 г. в детското сп. „Звез­дица“. На пи­сателската си работа гледа като на просветител­ско и културно труженичество. Романите му имат най-често автобиографична основа; в тях се търси разрешение на обществените и националните проблеми. Герои­те му са еснафи, селяни, учители.
Романът „Хляб наш насущний“ е апотеоз на българското еснафство, кое­то изнася борбата за църковна и политическа независи­мост през Възраждането, а след Освобождението тежко понася ударите на модерната индустрия. „Владо Булатов“ е пръв опит за създаване на сонетен роман в българската литература.

Изключително продуктивен като автор, Чилингиров пише биографии на възрожденски дейци, спомени, пъте­писи, студии и монографии по българска история, етнография, фолклор, педагогика, читалищно и библиотечно дело. Съставя „Славянска антология“ /1910/, сб. „Прослава на Иван Вазов“ /1921/, „По­мен за Ивана Вазов“ /1922/, христоматии и читанки за прогимназиите. Съставя, но не успява да издаде библиография на българския периодичен печат от 1844 до 1910, която наброява около 200 000 фиша. Превежда поемата „Песни за роба“ /1919/ от Св. Чех и стихотворе­ния от Х. Хайне, Ш. Петьофи и др.

Негови творби са преведени на италиански и сърбохърватски език.

По-известни псевдоними, които писателят използва са: Булгарикус, Батю Стилю, Деян Скромний, С. Добрев, Един българин, Скитач, Прогресист, С. Спартан­ски, Стилю Чирака и др.

Чилингиров пише: „Какво е дал българинът на другите народи“ (1938, 1939, 1941), „Български читалища преди Освобождението“ и „Принос към историята на Българското възраждане“. Това са много ценни изследвания, с които той допринася за повдигане на възрожденския дух на нацията. Издадени са от Министерството на народното просвещение. Писателят ги е посветил на паметта на проф. Иван Шишманов с думите:

„На моя учител и благодетел, ревностен изследвач на нашето Възраждане“.

По време на един разговор от тридесетте години на миналия век Недялко Месечков му казва, че „прави впечатление на най-работливия от българските писатели“, а той отвръща:

„То е, защото седя непрекъснато на масата. И защото смятам, че най-мъдрата мисъл, дело на народа, е: „Залудо работи, залудо не стой“

След 9 септември 1944 г. писателят изпада в забвение, а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

Стилиян Чилингиров умира на 23 ноември 1962 г. в град София.

През 1985 г. екип специалисти от Националния литературен музей възстанови работния кабинет на писателя. В мемориала се съхранява библиотеката на Стилиян Чилингиров. Наброявала някога около 36 000 тома, днес от нея са запазени 21 000 тома книги и периодика на различни езици. Сред тях са и многобройните автографи от почти всички видни писатели, живели и творили в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Там е и колекция на писателя от близо 300 старопечатни издания с изключителна стойност. В кабинета има картини от майстори на четката като Петър Морозов, от автора на герба на София – Хараламби Тачев, от Преслав Кършовски и редица други.

Експонирани са множество вещи с художествена стойност, а също и част от архива на Стилиян Чилингиров. Между вещите са и нотните листи на химна на Св. Климент по музика на Добри Христов, преводи на поемата „Песни за роба” от Сватоплук Чех, стихове на Александър Фьодоров, Панайот Черна, Хайне, Петьофи и други


Източник: pamettanabulgarite.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!