Старинният храм „Света Петка Стара“ – вековен пазител на християнството

В центъра на София са съсредоточени множество културни и архитектурни обекти, свидетелстващи за хилядолетната история на града. Един от духовните паметници е действащият старинен храм „Св. Петка Стара“. Църквата е посветена на Св. Петка Търновска, родом от Епиват (Тракия) живяла през XI в., чиято памет се чества на 14 октомври

Църквата е от 13 век; строена вероятно като дворцова църква. На южния вход на църквата има надпис „Старинен храм Св. Петка 1241 г.. Това означава, че през същата година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка Българска в Търново – столица на тогавашното българско царство. Най-ранни писмени сведения за съществуването на храма имаме в регистрите от XVI в. Според тях по онова време православните българи в София са живеели в 16 махали. Естествен духовен център в града е била Софийската света митрополия заедно с митрополитския храм „Св. Петка“. От този век е и писменото свидетелство на немския пътешественик Стефан Герлах, който споменава за църква „Св. Петка Стара“ в Митрополията.

Към името на светицата е прибавено „Стара“, за да покаже, че храмът е най-древният от всички онези в София, посветени на Св. Петка или Параскева и е различен от църквата „Св. Петка Самарджийска“ – посветена на мъченицата Параскева от Икония (Мала Азия), живяла през III и IV в.

Храмът представлява еднокорабна базилика. Централният корпус е около метър и половина по-нисък от притвора и е на нивото на намиращата се в съседство ротонда „Св. Георги“, датирана от IV в. Това дава основание на някои съвременни изследователи да смятат, че е строен през XIII в. като част от дворцовия комплекс на севастократор Калоян – тогавашен управител на Средец, днешна София. За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на Севастократор Александър, брата на Цар Иван Асен II, около 1240 -1241 г. Съществува и друга теза, че успоредно с дворцовия комплекс е имало и митрополитски такъв и храмът още тогава е бил част от него.

Няма сведения по време на османското владичество черквата да е била събаряна, превръщана в джамия или затваряна. Споменава се, че по това време е ремонтирана, а Герлах в съчинението си „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ описва „Св. Петка Стара“ в Митрополията като „скромна на вид малка еднокорабна църква с богата стенописна украса“. И до днес в нишите до светия олтар могат да се видят стенописи, датирани към XV в. от реставраторски екип, който е работил там в периода 2001 и 2002 г. От създаването си до днес, храмът е неразривно свързан със Софийската света митрополия и като такъв е изиграл основна роля в духовното обгрижване на православните християни.

Българският народ почита и се прекланя пред Св. Петка и я счита за своя небесна покровителка. И до днес храмът е притегателен център за вярващите с множеството реликви, които се пазят в него.

Една от най-древните светини там е дървото, на което е умрял в мъчения Св. Терапонтий, чиято памет се чества на 27 май. Има много старинни икони, датирани от XVIII и XIX в. Сред тях се откроява и чудотворната икона на Св. преподобна Петка-Параскева, в чийто кивот с проскинитарий (резбовани или не дървени поставки за големи и малки икони, долепени до колони или по-рядко до стените в наоса на храма – б. а.) има частица от честните ѝ мощи и частица от животворящия кръст Господен.

В светия олтар се пазят частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Теодор Стратилат и Св. Панталеймон. В специален проскинитарий се намира и пантофка от Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец, осветена при мощите му на о.Корфу. Всички тези светини духовно облагородяват живота и молитвата на всеки, който е дошъл, за да се поклони с вяра в храма.

Източник: bnr.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.