Стамболовият хан – шедьовър на възрожденската архитектура

Стамболовият хан във Велико Търново е построен през 40-те години на ХІХ в. от бащата на Стефан Стамболов – Никола Стамболов, и чичо му.

Строежът бил в съседство с най-оживения търговски площад по това време в града. Ханът бил на три етажа и разположен на две улици, имал 18 стаи и голям салон. В него работели майстори абаджии и терзии.

Първият етаж се намирал на главната улица – тук били дюкяните, а на втория и третия етаж били стаите, в които се трудели занаятчиите. Няколко стаи били за нощуване. Имало и гостилница.

През 1853 г. капитан Дядо Никола бил майстор терзия в хана и подготвил въстание, което избухнало през 1856 г. След Освобождението занаятчиите живеели на горния етаж, а работели на първия. Така било до 1915 г., когато Евангелската църква купила от Стамболовата фамилия хана и той станал първият евангелски център у нас с детско неделно училище и помещение за обучение на църковни кадри. В лявото крило се помещавала черквата, а в останалите помещения бил пасторският дом.

През 1949 г. малко преди общежитието да бъде превърнато в жилфонд пред черквата били изгорени всичките и книги и органа, на който свирели. През 1968 г. общинският съвет на Велико Търново купил сградата и дал стаите под наем. Обявили я за паметник на културата. Предвиждало се да стане съвременен хотел, но се стигнало само до събаряне на горния етаж. Поради липса на средства работата спряла. През 1989 г. се появила идея да реставрират старинната постройка за етнографски музей.

Сега рухналата сграда на Стамболовия хан е тъжна гледка. От стените падат отломки и заплашват живота на минувачите. Време е да се вземат незабавни мерки, за да не чезне поредният паметник на културата пред безразличните ни погледи.

Стоян КАЛПУШКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.