Среща с рода на Апостола: Христо Иванов Кунчев

Христо Иванов Кунчев е третото дете в семейството на Гина и Иван Кунчеви. За разлика от своите братя той е с тъмни очи и коса. Такива са роднините на майка му Караивановите. За това свидетелства единствената негова фотография, направена в края на 1867 или началото на 1868 г. Учи във взаимното училище в Карлово, но не го завършва и майка му го дава да учи занаят. В Сопот учи басмаджийство при майстор Кольо Минин. Христо расте буйно и немирно дете. По-късно постъпва на работа в хана на вуйчо си Генчо Караиванов. Веднъж се спречква с един турчин, който не иска да заплати питието си, и едва не го пребива. След този инцидент оставането му в Карлово е немислимо.

Става панталонджия в Пловдив. Сдружава се с Христо Иванов Големия Книговезеца, другар на брат му от Първата българска легия в Белград. Но и тук Христо не се задържа дълго. Подирен от турската полиция заради брат му Васил, той емигрира в Цариград, а оттам в Галац и Букурещ. През есента на 1867 г. със свои другари се отправя пеш към Сърбия, за да намери брат си Васил и да постъпи в редовете на Втората българска легия. Но Христо не е приет в нея, за голямо негово огорчение, защото има херния. Принуждава се да се залови за абаджийството при сръбски майстор. При заболяването на брат му Васил, Христо със скромните си доходи го издържа – плаща за лекар, лекарства, квартира.

След разпускането на легията от сръбското правителство през 1868 г. Христо отново емигрира в Румъния. В Букурещ той води несретния живот на български хъш, участва в политически инициативи още през първите преломни за революционно-освободителното движение години от самостоятелната дейност на Левски. Христо Иванов Кунчев е сред основателите на Българското книжовно дружество, предшественик на Българска академия на науките. В Списък на личния състав на Българското книжовно дружество от основаването му 1869 срещаме името му на 20-то място наред с видни български емигранти и обществени дейци в Букурещ. В списъка на дарителите на парични помощи за дружеството на 19-то място стои оригиналният личен подпис на Христо Кунчев.

Той е близък приятел с Христо Ботев. Между октомври 1868 и февруари 1869 г. те живеят заедно в запустялата воденица край града, където става известната единствена среща между Левски и Ботев. Христо Кунчев заболява от туберкулоза и не навършил 30 години, умира на 9 април 1870 г. Това Апостола сам отбелязва в джобния си бележник на стр. 116:

„В Букурещ 1870 почина брат ми Христо на 9-ий апр. часа по 11 m по европейски през денят…“

На Христо Кунчев, Величко Ангелов Попов посвещава стихосбирката си Счастлива среща. Съвременна горско-хъшовска спев. На страница 2 той пише: Тая книжка се издава за спомен на Христа Иванов, родом из Карлово, който преди един месец почина в Букурещ. Христо беше един от българските беглеци, които са побегнали из Турско в Румъния, за да търсят мир и свобода.

Източник: referati.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.