Скални светилища в България: Баджалията, светилището на Залмоксис

Скалното светилище Баджалията се намира се на около 2 km западно от с.Стрелково (Област Силистра), разположено на сухото поречие на река Табан. Светилището датира от VI век пр. н. е. и част от скалния култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение на 4 км

Самото светилище се състои от една голяма пещера с няколко скални ниши в стените и една по-малка, странична ниша. В светилището се влиза в тунел през скалите. То се намира във висок скален венец в суходолието на река Табан. Интересно е, че тези река Табан сега е пресъхнала и от нея е останала само долината й, но допреди 100 години тя е била пълноводна река. Тъй като районът в който се намира светилището , в древността е бил населяван от тракийското племе гети, те са почитали божеството Залмоксис, се предполага, че именно светилището е посветено на Залмоксис. За съжаление преди официалната наука да проучи светилището, то е било ограбено от иманяри и артефактите не са били кой знае колко, но все пак по събраната керамика е било установено, че то е било използвано дълго време, главно от ранната Желязна епоха някъде до късната Античност. “

Обектът е проучен от българските археолози Диана Гергова и Георги Атанасов през 2004 г., но е документиран при по-ранни теренни проучвания. Светилището е част от сакрален комплекс включващ пет скални светилища, където са открити следи от човешка дейност (каменен трон, скална площадка с улей), разположени в суходолието на Канъгьол. На високото скално плато е разположен голям могилен некропол, който оформя със светилищата в долината един култово-погребален ансамбъл.

По време на археологическото проучване е осъществено геодезично заснемане и са извършени астрономически измервания. Проучени са и част от разположените на високото плато скални ями, които са свързани помежду си от пещери, разположени на височина 13 m над долината и отворени на запад, както и участък от културния пласт с дебелина около 2,50 m в подножието на пещерите, оформен вследствие на ритуална дейност извършвана на мястото.

По време на проучването научният екип констатиран голям иманярски изкоп, който е свързан с информация за намерено съкровище от елинистически монети. При почистването на пещерата са открити следи от силно разрушена овъглена глинена замазка. В заложения сондаж не е установена стратиграфия, поради силните иманярски разрушения.

Откритите археологически материали – предимно керамика, сочат продължителното функциониране на светилището от ранната Желязна епоха до Късната античност. Открити са фрагменти от керамика тип Басараби, ръчно изработена керамика от Ранната и късна Желязна епоха, фрагменти от сива тракийска керамика и вносна гръцка такава – кантароси, червенолакова керамика и фрагменти от амфори. Сред металните находки са бронзова фибула тракийски тип, бронзова монета, бронзови и железни фибули от Късно Елинистическата и Римската епоха.

Източник: bnr.bgposeti.guide-bulgaria.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.