Село Ичера се слави със слънчевите си къщи

Село Ичера е едно от най-красивите в Стара планина, запазило визията и спомена за миналото. То носи някакво необяснимо спокойствие, буди уважение и гордост, радва със страхотни гледки и десетки възможности за една страхотна почивка.

Селото е разположено съвсем близо до Сливен.

Историята на село Ичера се усеща още с първите стъпки там. Предание разказва, че Симеон Велики е дарил селото и земите около него чак до нос Емине на най-верния си болярин, като едно голямо „благодаря” към неговата преданост. Самият Симеон Велики често е посещавал селото – обичал е да ловува тук, а и се твърди, че тук е срещал момите с най-красиви очи в цяла България. Село Ичера е било много посещавано още от Сливенските боляри и воеводи. Наречено е още тогава „Царската одая”.

Друга легенда разказва, че преди в селото живял един човек, на който викали Колата – от Никола, Кольо. Той бил ятак на хайдутите – криел ги, носил им храна и мехлеми. Но турците го разбрали и дошло време да тръгне с хайдутите към гората. Така турците в конака започнали да притесняват жена му – да я викат в конака, да я разпитват за него, да я следят. Една вечер, когато Коловца тръгнала за срещата с Колата до чешмичката отвъд реката, един турчин я проследил. На брода хайдутите заедно с Колата обградили турчина. Коловца помолила мъжа си за нож и сама заклала турчина, след което поела с момчетата в гората. На сутринта, когато ичерени видяли трупа, разбрали кой го е убил и оттогава нарекли чешмата Коловца.

Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост Сикера от IV – V век, останки от която все още могат да се открият на около 3 километра североизточно от селото. Допуска се, че от названието „Сикера“ произхожда и днешно име на село Ичера. Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът) – Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар.

Въздухът в селото е невероятно чист и освежаващ. Колкото и да сте изморени след пътя, много скоро енергията отново се връща и разходките в селото и около него продължават дълго. Защото наистина има какво да се види. Селото е обградено с гори и прекрасни слънчеви полянки, с много диви цветя, билки и гъби. В селото е имало най-различни занаяти – горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи, абаджии. В Ичера е било силно развито животновъдството (овцевъдство, козевъдство, говедовъдство, свиневъдство). Въпреки каменистия терен, в околностите на селото има и земеделие. Отглеждали са се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, боб, леща, тръстика, слънчоглед, картофи. Има посеви от картофи, боб.

В селото са съхранени много къщи от Възрождениския период, които носят чертите на котленската възрожденска къща. Къщите са изцяло от дърво и с големи, просторни чардаци. В Копривщица, да речем, по раваните и вратите има страхотни дърворезби. Тук такива няма, но къщите се отличават с нещо друго уникално – стаите са особено големи, разположени са така, че да се огряват от слънцето през целия ден. Така те изглеждат просторни, топли и уютни, а гледките от стаите могат да ви накарат да останете дълго, затаили дъх пред контраста на селото с града. Къщите в селото имат задължително и просторен двор, разположен зад големи дувари и тежка порта. Селото се гордее и с красивата си църква „Свети Димитър Солунски”, строена през 1842 г. Паметник в центъра на селото пази спомена за опълченците и войниците, които е дало селото по време на Руско-турската освободителна война, националното обединение, Отечествената война.

Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...