Рoдoпcĸият cиливpяĸ – сълзите на Орфей по любимата Евридика

Родопският силивряк е открит през 1834г. от унгарския учен Имре Фривалдски, който го назовава Haberlea rhodopensis – Хаберлея родопензис.

В научното му наименование са съчетани фамилията на ботаника Хаберле, който е преподавател на Фривалдски и на Родопите – планината, в която единствено расте. Силиврякът е ендемит, т.е. не се среща никъде другаде по света, само и единствено в България.

Според предания от миналото, траките са познавали и използвали лечебните му свойства. Той е една от съставките, която е добавяна към напитката за вечна младост, здраве и сила – божествената амброзия. Жреците вдишвали дима на запалените му стръкове, за да изпаднат в транс и да направят своите предсказания. Древните римляни също се възползвали от лековитите му качества и дори го изобразявали върху монетите, сечени по това време. В миналото силиврякът е използван и за лечение на болестта шап по добитъка.

Растението е свързано с митичния Орфей. Според една от легендите, Родопският силивряк изниквал там, където капките от кръвта на тракийския певец докосвали земята, след като тялото му било разкъсано от вагханките. Според друго родопско предание, цветето се е родило от сълзите на Орфей по изгубената Евридика. През годините родопският силивряк е получавал различни наименования: Орфеево цвете, безсмъртниче, китара, родопка, стирака и шапиче.

Растението принадлежи към семейство Силиврякови (Gеѕnеrіасеае).То издържа над 10 години без капка вода, след което може да се съживи и да продължи развитието си при наличие на достатъчно влага, светлина и топлина.

Родопският силивряк е включен в Червената книга на България, и е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Изкореняването и брането му са забранени, а нарушителите се наказват с цялата строгост на закона.

Източник: uchiteli.bg


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!