Ради Иванов – един революционер, наредил се сред пионерите на железопътното и морско дело у нас

Ради Иванов е един от видните наши революционери и активен участник в национално-освободителното ни движение. След Освобождението той е сред пионерите на железопътното, телеграфопощенското и морското дело у нас.

Ради Иванов е роден в Русе на 4 декември 1848 г. в патриотично и родолюбиво българско семейство. На 23-годишна възраст, през 1871 г., заедно с Никола Оретенов и Ангел Кънчев основават Русенския частен таен революционен комитет. За целта те ползват за свое седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков в крайдунавския град читалище „Зора“.

В продължение на близо девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През тава време той развива огромна организационна дейност-утвърждава и налага устава на БРЦК, въвежда нелегални имена на членовете му и разширява връзките с българските революционери намиращи се зад Дунава, във Влашко.

Ради изключително добре прилага революционната тактика и е майстор на комитетската тайна, като умее да скрива много добре и себе си, и другарите си. Предпазлив и рискуващ, само където се налага, той успява да намери широк простор за съзаклятническото дело.

В същото време увлеченията му са насочени към театъра, езиците, пеенето и просветната дейност. Именно заради тези негови качества той е особено ценен от видните наши революционери Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев.

През 1872 г. поради провал в революционната мрежа Ради Иванов е заловен от турските власти. Наскоро след това обаче е освободен заради липса на доказателства за конспиративната му дейност. След като излиза от тъмницата емигрира в Румъния, а на следващата година се завръща в България и става учител в Плевен, за да буди националното самосъзнание у сънародниците си.

През 1874 г. видният русенец постъпва на работа в „Източните железници“ на барон Хирш. Заради богатата си култура, образованост и начетеност е назначен първоначално за началник на гара Харманли, а след това на гарите Фере и Софлу.

Това му позволява да се включи дейно в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., а след това и на Априлското въстание през следващата година. Той укрива на гарите от турската полиция апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и др.

След погрома на бунта през май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда от турските власти. Предупреден от брат си, успява да избяга в Одрин, а след това в Цариград, откъдето един френски капитан му помага да се озове в Марсилия (Франция).

Ангел Джамбазки

Кагото през есента на 1876 г. избухва Сръбско-турската война, видният революционер се отправя за Сърбия и се включва като доброволец в нея. След началото на Руско-турската война служи като преводач на руските войски.

В свободното Княжество България Ради Иванов отново се връща на работа като железопътен служител. Постепенно се издига в йерархията и достига до поста директор на движението по железниците. Впоследствие той се премества да работи в системата на пощите и телеграфите. От 1884 г. е назначен за главен директор на българските пощи и телеграфи.

Първото ръководство за с мборавене орзов апарат е превод от френски език и е съставено от него. Негова е и идеята за създаване на Пощенска спестовна каса.

През 1885 г. като главен директор на пощите и телеграфите у нас взима участие в Международния конгрес на пощите и телеграфите провел се в португалската столица Лисабон. Изказванията му на конгреса са на перфектен френски език, а много от направените от него предложения са възприети от форума. Лятото на същата година той отново участва на Международна телеграфска конференция в Берлин.

През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба и се включва като акционер в новооснованото „Българско търговско параходно дружество“ във Варна, където е избран за директор. Като ръководител на дружеството той е изпратен в Лондон за да наблюдава строежа на първите български параходи ,,Борис“ и ,,България“. В края на 1898 г. напуска параходното дружество и се завръща в България.

Като ръководител на железниците, пощите и телеграфите и накрая на параходното дружество във Варна, Ради Иванов полага големи грижи за развитието на тези важни отрасли на родната ни икономика. По времето, когато е директор на параходното дружество, връзките му с княз Фердинанд са особено силни, тъй като често придружава монарха при посещенията му в турската столица Цариград.

Видният русенец умира на 1 юни 1899 г., на 51-годишна възраст в разцвета на силите си, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му за освобождението на България от турско робство и за големия му принос в първите следосвобожденски години за развитието на нашите железници, пощи и телеграфи и на мореплаването ни.

Атанас Коев

3 ВМРО

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.