Първите въздушни победи на България

Първите въздушни победи, постигнати от бойната ни авиация през Втората световна война, заслужават да се пише и говори за тях.

На 1.III.1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт с подписа на министър-председателя проф. Богдан Филов във Виена. В края на същата година на 7.XII.1941 г. японските военноморски и въздушни сили предприемат мащабно нападение над Пърл Харбър – най-голямата американска военноморска база на Хавайските острови в Тихи океан. В отговор на следващия ден САЩ обявяват война на Япония. Останалите държави от Оста – Германия и Италия, обявяват война на САЩ на 11. XII.

Под силен германски и италиански натиск българското правителство решава, а на 13. XII.1941г. (събота) в реч пред XXV ОНС проф. Филов обявява решението за обявяване война на Великобритания и САЩ. Така малка и слаба България се оказва във война с мощните САЩ. Американските власти обявяват война на България едва на 5.VI.1942 г. и то след като на 7. IV. предупреждават българското правителство за намерението си. Близо година и 8 месеца по-късно съюзническото командване провежда въздушна операция „Приливна вълна“ за бомбардиране на румънските нефтени рафинерии край град Плоещ.

Рано сутринта на 1.VIII.1943 г. от базите си край либийските крайбрежни градове Бенгази и Дерна излитат 177 мощни американски бомбардировачи „Либърейтър В-24“ от дивизията за далечни въздушни нападения. За да достигнат най-пряко целта си, групи бомбардировачи летят в северна посока над Сливница, Враца, Фердинанд (дн. Монтана) и Бели мел. Те прелитат Дунава при село Козлодуй, град Лом и село Арчар. Поради голямото разстояние бомбардировачите не са прикривани от изтребители и летят сами в групи.

На 100 км преди Плоещ американската армада е посрещната от десетки германски изтребители и във въздушните боеве са свалени 56 бомбардировача. Останалите обаче достигат целта си и стоварват бомбения си товар над петролните полета. Започва максимално бързо оттегляне към изходните бази. Командването на Въздушните войски заповядва спешното излитане на българските изтребители за защита от евентуално нападение над гр. София.

Към 12.45 часа във въздуха са 20 наши изтребителя от Враждебна, Божурище и Карлово. Поради прелетелите вече над Дунава бомбардировачи те кацат на летищата си. Към 15.00 часа отново излитат общо 15 самолета от летищата край София. Пилотите на два изтребителя „Авия Б-135Б“ – подпоручик Вапцаров и подпоручик Даскалов, първи виждат завръщащите се вече от Румъния групи от американски самолети и ги проследяват от Враца до Кюстендил и по- на юг. От нашите най-модерни са изтребителите „Ме 109 Г“ от ятото на летище Карлово. Но от тях повторно излитат само 4, водени от поручик Стоян Стоянов. 6 самолета остават на Враждебна поради невъзможност да бъдат заредени с гориво. Излетелите откриват група от 18-20 американски „летящи крепости“ и ги преследват в района от връх Ком (Стара планина) до Цариброд и на юг към Македония. Водещият поручик Стоян Стоянов дръзко атакува водача на групата бомбардировачи фронтално, отпред и откъм следобедното слънце. Ето какво пише в книгата си „Ние бранехме тебе, София“ българският летец:

„Натискам спусъците на оръдието и картечниците. Наблюдавам как снарядите оставяйки след себе си огнена следа, потъват в остъкления нос на тежкия самолет. Оттам ми отговарят също със стрелба… Миг, два и ще се реши кой е победителят! Нервното напрежение стига своя връх, а аз все още не забелязвам явни поражения. Ето вече идва момента да се оттегля от атаката… И в този последен решителен миг дойде развръзката. Поразеният от мен флагман рязко наведе нос и моят последен картечно-оръдеен огън просто го проряза от носа до опашката. Той потъна пред носа на моя самолет и изчезна надолу от погледа ми.”

След това поручик Стоянов сваля и друга „летяща крепост“. Противниковата група е атакувана и от поручиците Петър Бочев и Христо Кръстев. Бомбардировач сваля и водения на поручик Стоянов подпоручик Иван Бонев. Простреляният от поручик П. Бочев самолет експлодира във въздуха. От него с парашут успява да скочи само картечарят от опашното картечно гнездо. Подпоручик Кръстев също сваля една „крепост“ при Владичин хан. Във въздушните боеве са свалени общо 6 самолета. На поручик Стоянов са признати 2 самолета, на подпоручик Бонев и на поручик Бочев и подпоручик Кръстев – по един свален бомбардировач. Всички летят на Месершмити „Ме 109Г“, „Стрела“. Шестата „крепост е паднала вероятно след попаденията, получени над Румъния.

По време на оттеглянето си бомбардировачите пускат бомби над село Дрента, Еленско, в околностите на град Бяла падат 4 бомби по 500 кг, но за щастие не експлодират. При село Бойчиновци падат 2 бомби, трета не се взривява. От участвалите в операцията, освен свалените десетки американски бомбардировачи, 11 се добират и кацат на турска територия при Чорлу, гр. Измир, Фетхие, Балъкесир, Акхисар. От излетелите при гр. Дерна в Либия в базата се завръщат само 11 самолета. От българските летци жертви няма, само два изтребителя кацат принудително поради пробойни.

На 7. VII.1943 г. лично цар Борис III награждава поручик Стоян Стоянов, поручик Петър Бочев и командира на 6/12 ескадрила с орден „За храброст“. Подофицер Кубадинов е награден със същия орден в частта си. На 1.VIII.1943 г. са постигнати първите въздушни победи по време на въздушните схватки на храбрите български военни летци – защитници на София и Родината от англо-американските въздушни набези през Втората световна война.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

13 КОМЕНТАРИ

  1. We appreciate you discussing this kind of blade and soul power leveling to all of us, we require it so we need a person. Continue the very good career and even learn more opinions from you.

  2. Incredible! This blog looks exactly like my old one! It as on a completely different topic but it has pretty much the same layout and design. Great choice of colors!

Comments are closed.