Първата българска поетеса

Елена Мутева е жената, смятана за първата българска поетеса.

Тя е първата българска интелектуалка и сестра на Димитър Мутев – учен и преводач, както и първият българин, получил научната степен доктор по философия в Бон, Германия.

Той е основател и директор на небезизвестната българска гимназия в Болград,Одеса. Негов е и първият превод на български език на романа „Чичо Томовата колиба” от Хариет Бичър Стоун.

Двамата се раждат в семейство на влиятелен търговец от Калофер. Димитър е по-голям и идва на бял свят през 1818 г, а Елена- през 1829 г.

Семейството рано се премества в Пловдив, а заради кърджалийските нападения,по-късно емигрира в Одеса. Незавидна е съдбата на това българско семейство, потърсило спасение далеч от красивата балканска долина.

Коварната туберкулоза отнася бащата, майката, както и две от сестрите. Елена израства в дома на леля си Ана и съпруга й Стефан Тошкович и под закрилата на нейните братя. Одеса, известен като град на българското културно емигрантство, има голямо значение за нейния житейски и творчески път.

Въпрос на чест е за всеки заможен българин да изпрати детето си да учи в Русия. Страната е предпочитана в някои отношения пред Европа, но най-вече заради това, че и жените могат да получат образование, наравно с мъжете.

В Одеса младата интелектуалка е в кръга на българските възрожденск идейци – Найден Геров, Сава Филаретов, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов. Домът на семейство Мутеви се превръща в своеобразен литературен салон, в който се събират писатели, журналисти, студенти, млади и образовани хора, които обсъждат културните събития и процеси.

Българката проявява изключителен интерес към родния фолклор, издирва, събира и подрежда народни песни, предания и легенди.

До днес са известни само две произведения на поетесата, достигнали до нас – одата„Бог” и стихотворението „Басня”. За съжаление тя много рано последва съдбата на най-близките си – умира от туберкулоза само на 25 години в Одеса, където е погребана. През 1858 г. – четири години след смъртта й, стихотворенията се появяват в сп. „Български книжици”, издавано в Цариград и редактирано от брат й Димитър Мутев, а 30 години след като поетесата си отива от този свят, одата „Бог” е отпечатана в Христоматията, в първата наша антология на Иван Вазов и Константин Величков, по която са учили няколко поколения.

В сп. „Български книжици” са публикувани и преводите й от руски език (1858 г.) „Турски приказки” – по руското издание на арабския сборник „Приказки за четиридесет везира и царицата” и произведението на Александър Ф. Велтман „Райна – българска царкиня”, преведено през 1852 г. Така тя става втората българска преводачка от чужд език, след превода от сръбски език на Станка Николица на произведение на Доситей Обрадович.

Елена Мутева е само 15-годишна, когато се среща и разговаря с големия руски изследовател и фолклорист проф. Виктор Григорович, на когото успява да докаже различията между сръбския и българския език, различното звучене и структура и защо те не могат да бъдат приравнени. Нещо повече – гордата българка пламенно оспорва изказванията, че българският разговорен език е неблагозвучен и не е подходящ за поезия. След запознанството си с младата интелектуалка, Виктор Григорович пише в дневника си: „Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия. Миловидна, естествена … привързана към родината си… Тази среща трява да остане паметна…“

Произведението „Бог” на Елена Мутева е първата ода в българската литература за възхвала на Твореца. Макар и написано под въздействието на одите на Гр. Р. Державин, то се появява във време, когато Родината ни е потънала в мракобесието на чуждо религиозно потисничество и когато се спори дали въобще може да се пише поезия на български език. По този повод Марина Младенова в монографията си за Елена Мутева казва: „…Това е завоевание, възможно само за закалена и извисена духовно Личност. С главна буква.”

Второто й стихотворение „Басня” е написано под влияние на произведенията на руския баснописец и сатирик Крилов. Въпреки това в него тя влага своето творческо отношение и поетическа нагласа.

По това време в Одеса младият Найден Геров започва първите си преводи от руски език, пише стихове и пътеписи, а с творбата си „Стоян и Рада” поставя началото на интимната лирика в новобългарската поезия. Според изследователите точно младата и красива българска интелектуалка Елена Мутева е голямата и неосъществена любов на бъдещия голям просветител. Тяго е вдъхновила да напише поемата „Стоян и Рада”, както и някои от другите му произведения от този период. Най-вероятно тя стои и зад решението на Геров да започне да издирва, събира и подрежда огромния материал за издаването на Тълковен речник на българския език – един непостижим и ненадминат и до днес научен труд в областта на езикознанието.

Въпреки, че е живяла на този свят само 25 години, Елена Мутева оставя своята дълбока следа в българската възрожденска история. А ние, днешните българи, нека по-често да обръщаме поглед назад, защото ако не знаем кои сме и не помним миналото си, не можем да имаме бъдеще.

БАСНЯ
Елена Мутева
Веднаж магарето облече ся
в асланска кожа и повлече ся
да плаши человецити в полето.
– Сега съм аз висок и преголям,
сега съм аз същий като аслан:
Така говоряше си магарето
и пусти ся да тича по полето.
След малко види нашийт аслан
овци пасат, при тях йедин чобан,
на друго място там седи чобанска
челяд от синове и дъщери.
Като видяха кожата асланска,
поченаха да бягат на йедно –
само чобанът наш не ще да бяга!
Пред нйего светят в аршин уши,
и той позна асланът по ушити.
Дръпва тозгизи той едно дръво,
почена да го чеши по плещите;
магарето без кожа ся истяга
и на земята без живот си ляга.

сп. „Български книжици”, г. І, 1858 г., ч. ІІ, кн. 9.

БОГ
О, Боже, Боже!
Великий Боже!
Кой Тебе може
да те постиже?
Кои не са слепели,
кога са смело щели
да видят Твойт лик?
Кои не са немели,
кога те биха щели
с нечистий си език
да хулят Тебе, Творче?
О, Боже, Ти, Великий!
Великий наш Боже!
Велика Твоята е слава,
голяма – Твоята държава!
Да видя Тебе аз не смея,
пред Твойто име аз немея,
пред Твойте очи аз бледнея,
пред Твойта слава аз слепея!
И тая планина висока,
която виждам пред очити,
и там една река широка,
която пада от гората,
не са ли те творения Твои?
И тия страшнити планини
не си ли ги направил с слово Ти,
за да познаем Твойти доброти?
И тая хубава природа,
що е пълна с красоти,
в която царствова свобода,
не си ли я направил Ти?
Не видя ли аз в нея Твойт лик,
Не видя ли могуществото Ти?
О, Боже! Боже, как си Ти велик!
Как са вилики Твоити доброти!
Ако почена да се моля,
То да се моля аз забравям!
Почена да се удивлявам
на Твоята сила, красота,
аз Твойто име прославям,
прославям Твойта доброта.

Източник: bgnow.eu


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!