Пълната победа на кан Крум в битката при Версиникия

Кан Крум оглавява българската държава през 803 г. Според някои сведения произлиза от знатен боилски род от прабългарите, които се заселват в Панония и стават васали на владетелите на Аварския каганат. Крум успява да се отскубне от тази зависимост, преминава Дунава и се отзовава в столицата Плиска.

След смъртта на кан Кардам е провъзгласен за владетел на България и в последствие ще стане родоначалник на дълготрайна и славна династия от 10 български владетели ­ най-известната през I Българска държава. След като заема българския престол, той не забравя униженията от аварите. Вестта, че франкската империя е започнала успешна война срещу държавата им от запад, е знак за неговата намеса. Още през 803 г. кан Крум започва първата си война, като повежда българите на северозапад, отвъд Карпатите.

След няколко похода и победни битки, през 805 г. Крум успява да присъедини земите по северното течение на р. Дунав, около р. Тиса, Седмоградско (Трансилвания) и Молдова. Така Аварският каганат е унищожен и поделен между франки и българи, а славянските племена абодрити, тимочани и браничевци са присъединени към българската държава. По това време се оформя основната насока в българската външна политика ­ присъединяването на славяните от българската група, създадени са и Крумовите закони, първите в историята ни, и всички поданици ­ славяни и прабългари, вече са под едно законодателство, заменило обичайното право. Вниманието на кан Крум се насочва на югозапад и тамошните византийски земи, населени със славяни. През 808 г. български отряд извършва поход и военна акция далеч на юг по долината на р. Струма и след още една победа при Сяр се завръща с богата плячка. През пролетта на следващата 809 г. кан Крум начело на голяма войска се явява пред стените на Сердика (Средец) и завладява този важен град, контролиращ пътя към Македония, и прекъсва важния балкански диагонален имперски път Константинопол ­ Белград. Така днешна София влиза за първи път в българските предели. Тези успехи предизвикват ответни действия на Византия.

Император Никифор I Геник организира през 809 ­ 810 г. два похода срещу България, но те се провалят. Накрая през лятото на 811 г. събира голяма войска, достига източна Стара планина, успешно я преминава и печели две битки срещу българите в Мизия. През юли превзема столицата Плиска. Кан Крум своевременно я напуска, а на предложението му за мир, императорът високомерно отказва.

Поради опасения за скорошен реванш на българите, Никифор, след като ограбва и опожарява Плиска, се отправя назад към Хемус по най-прекия път. Когато навлиза във Върбишкия проход и станува за нощуване, на следващото ранно утро е нападната войската му от Крумовите воини. Следва жестоко поражение, в което императорът е убит, а голяма част от войската му е изтребена. Това е най-славната победа на кан Крум. Войната срещу империята продължава, като през 812 г. са превзети крепостите Девелт и Месемврия (Несебър).

Междувременно в новоприсъединените земи на юг от Хемус от Сердика до Девелт са превърнати в области, начело с брата на кана, кавхана и ичаргубоила, подпомогнати от по двама стратези и подчинени пряко на кана в Плиска.

През май 813 г. император Михаил I Рангаве събира голяма войска не само от Балканите, но и от Мала Азия и потегля на поход на север. Предупреден от съгледвачи, кан Крум съсредоточава войските си до крепостта Версиникия ­ на 47 км северно от Одрин по долината на р. Тунджа (до с. Маломирово). Тук откъм Одрин се придвижва и ромейската войска, начело с императора и се разполага на укрепен лагер. През 813 г. двете войски прекарват 15 дена без активни действия една срещу друга. Сред византийските войници и командири нараства недоволството от нерешителността на императора да започне сражението, въпреки явното числено превъзходство.

На 22.VI.813 г. ромеите се строяват на бойното поле при Версиникия. Първи атака започват войските от Тракедион (Мала Азия) и Македония в дясното крило, командвано от Йоан Аплакий. Сблъсъкът е ожесточен, но ромеите не издържат, отблъснати са и обърнати в бягство. Тази бърза промяна изненадва българите и командирите им се съмняват да не бъдат вкарани в капан, ако започнат преследване. Скоро обаче се разбира, че войниците от центъра, командвани лично от императора, а също и лявото крило начело с началника на източните войски Лъв също са увлечени в отстъпление и се спасяват в близките укрепления. Тогава кан Крум дава заповед за устремно настъпление. Битката е ожесточена и повечето ромеи загиват, сред тях е и Йоан Аплакий, а тези, които влизат в укреплението, са обсадени и пленени. В укрепения лагер българите вземат голяма плячка, от бойното поле е събрано и много трофейно оръжие. Следва устремно настъпление на юг в Тракия. Император Михаил I Рангаве бяга и се спасява в столицата си, където е детрониран. Пътят към Константинопол е открит за кан Крум.

След броени дни българската войска начело с кана стои пред стените на столицата. Заплахата за града на Босфора е голяма и новият император Лъв V Арменец с облекчение приема предложението за мирни преговори. Решението му за коварно убийство на кана по време на провеждането им не сполучва. Крайно разгневеният Крум опустошава околностите на столицата и опожарява всичко по пътя си до Одрин. Тази силна крепост е обсадена и се предава на милостта на Крум. По негова заповед цялото население от 10 000 души е преселено отвъд Дунава. През зимата на 813 ­ 814 г. в Тракия е изпратена 30 000 българска войска, която опустошава областта около днешния Люлебургаз, заграбва богата плячка и пленява над

50 000 ромеи, които са преселени също отвъд р. Дунав. Започва трескава подготовка за щурма на Константинопол. Привлечени са отряди от всички Славинии, наета е и многобройна аварска войска. Построен е и подготвен огромен обсаден парк ­ бойни кули, костенурки, овни за разбиване на стените, огнехвъргачки и др. За превземането им са подготвени 5000 тежки, обковани в желязо коли, и хиляди волове са охранвани в оборите. Настъпва пролетта, но в разгара на подготовката на големия поход внезапно кан Крум починал на 13.IV.814 г. Така завършва земния си път един от най-бележитите владетели и държавници на дохристиянска България кан Крум Страшни.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...