Приказните създания от българския фолклор

Българската митология, макар и не много известна, е изключително интересна. Поради богата си история и смесването на много народности при образуването на нацията, народните митове и предания са изключително богати и разнообразни. В народното устно творчество се срещат славянски, прабългарски, тракийски и много други елементи.

Както при преданията на всички други народи, така и в тези на българите се срещат много приказни същества, които помагат или плашат с появата си. Ето и няколко от приказните създания от българския фолклор:

Самодивите

Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били прекрасни женски същества, като образът им бил модел за хубост. Красивите горски създания са намерили място в нашата митология благодарение на славяните.

Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят, свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.

Змейове, лами и хали

Драконите присъстват в митологиите на почти всички народи по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи големите гущери са се наричали змейове, лами и понякога хали.

В българската митология драконът навлиза с прабългарите, които имали специално място в календара си отредено за него. С навлизането на християнството от мъдър, драконът се превръща в злодей, крадящ царски щерки и за справянето си с него хората получили помощ от Свети Георги. Драконите били свързвани още с бурите и гръмотевиците.

Орисници

Орисниците са взети от гръцката митология. Те са жени със свръхестествени сили, които идват, когато дете се роди и му предначертават светло или тъмно бъдеще. Обикновено са три сестри, но в някои части на България в преданията се срещат и мъже.

Върколак

Друг злодей от митологията е върколакът. Някога за прабългарите вълкът бил свещено животно и шаманите се обличали с вълчи кожи, за да се слеят с духа на вълците и да не изгубят пътя си. С навлизането на християнството вълците са низвергнати и стават отрицателни герои.

Караконджул

Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те обикновено са куци и еднооки. Те се появявали преди Рождество на местата, където било заклано коледното прасе.

Караконджулите събирали сили от изхвърлената пепел от домашните огнища, затова в Мръсните дни преди празника хората не чистели печките си. За да се предпазят от караконджулите, българите носели в себе си чесън и пелин, от които съществата се плашели

Източник: sanovnik.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...