През 1936 г. на този ден умира българският философ Иван Георгов

Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, председател и член-учредител на Македонския научен институт.

Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 г. в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Георги Георгов.

През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 г. Учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 г. е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 година и в Йенския университет в 1888 година.

През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет.

От 1888 до 1934 г. е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900-1901 и 1908-1909) и пет пъти (1891-1892, 1898-1899, 1905-1906, 1916-1917, 1918-1919) ректор на университета.

От 1902 г. е действителен член, а от 1928 до 1936 г. председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 г. е действителен член на института „Жан Жорес“ в Женева.

През 1898 г. е делегат от софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация

Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 година той става пръв председател на Благодетелния съюз.

Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО „Македонски преглед“ и на вестник „Вардар“. Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците „Беломорец“ и „Българин“.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония.

Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда.

Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“

Заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.

След края на Първата световна война участва активно в протестното движение срещу Ньойския договор. Автор е на много студии и статии по Македонския въпрос, в които доказва връзката на областта с българщината. Основен автор е на вестник „Насион“, издаван преди мирната конференция.

През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му „Македонски преглед“

Иван Георгов умира на 13 август 1936 година в град София.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.