Поетичните опити на Стефан Стамболов

На 19 януари 1887 г. вестник „Свобода“ публикува едно стихотворение, което е подписано само с една буква -„Н”. Съвременниците са наясно, че зад този псевдоним всъщност стои Стефан Стамболов, българският революционер, обществен деец и политик.

На пръв поглед това е едно религиозно стихотворение, което се потвърждава и от самото му заглавие -„Молитва“. Творбата е една искрена молитва, отправена от автора към Бога за спасението на България, тъй като младото ни Княжество се намира в много тежък период от своето кратко самостоятелно развитие.

От края на август 1886 г. страната ни е без държавен глава, защото княз Александър Батенберг е детрониран чрез преврат от група български офицери-русофили. Чрез контрапреврат, с бързи и решителни действия Стефан Стамболов успява да неутрализира превратаджиите и да върне сваления български монарх на престола, но поради яростната ненавист на руския император Александър III към княза, той е принуден да абдикира отново. Управлението на България в този тежък момент се поема от трима регенти, като един от тях е Стефан Стамболов.

Поради обтегнатите отношения с Русия възниква опасност от война с нашите скорошни освободители, като русите се готвят всеки момент да извършат десант и да стоварят свои войски в българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Възниква реална опасност от независимостта на Княжество България да не остане и помен. Видният търновски политик е загрижен за съдбата на страната ни и прави всичко възможно да предотврати надвисналата опасност над народа и държавата. Именно в такова угнетено състояние съратникът на Ботев и негов събрат по поетическо перо намира време и сили чрез стихове да отправи молитва към Бога за спасението на България от тази заплаха. Същевременно той иска от него да му вземе живота, ако е определено страната ни да загине, за да не види всичко това.

Стихотворението „Молитва“ няма големи художествени достойнства като литературна творба, но звучи твърде актуално и съвременно днес, когато особено много се нуждаем от политик от ранга на Стамболов, за да ни изведе от тежката криза в която се намира страната ни. За съжаление обаче липсват такива политици, които чрез действията и делата си да се опитат да помогнат на България да се избави от положението, в което е през последните години.

Стефан Стамболов ни е познат повече като изявен революционер, политик и държавник, но много по-малко се знае за поетичното му творчество. Той започва да пише стихове когато е едва 16-годишен юноша по време на учението си в Одеската духовна семинария. Пребиваването му в Русия е свързано с написването на около двадесет стихотворения, свързани предимно с някакъв конкретен повод. Своите поетични творби Стамболов печата в списанията „Читалище“ и „Славянско братство“, и във вестниците „Знаме“, „Тъпан“ и „Нова България“.

През 1875 г. Стефан Стамболов е в Букурещ заедно със своя приятел и съидейник Ботев. Двамата подготвят и издават стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, в която има публикувани пет стихотворения от търновския революционер. Две години по-късно се появява самостоятелна книга на Стамболов, озаглавена „Песни и стихотворения“. Тя съдържа сатирични творби срещу родоотстъпничеството и народната апатия. От тях се открояват стихотворенията „Войводата“ и „Сурвакане“. Има и няколко поеми „Певец“, „Баща и син“ и др. Част от поезията му има характер на революционни бойни маршове, които отразяват настроението на народа ни за национално освобождение, изразяват устрема му за борба с турския поробител и призовават на решителна битка с потисниците. Такива са стиховете „Български марш“, „Сега ил никога“, „Възвание“ и др.

В творчеството си Стефан Стамболов не е чужд и на редица социални проблеми, като в стихотворенията „Песен за бедността“, „Нямането“, „Живот“, „Кога“, „Богатите“ той остро критикува чорбаджиите и експлоатацията на народа от тях. В поезията на Стамболов се чувства силното влияние на руските поети-демократи и особено на М. Ю. Лермонтов – „Майчина песен“.

След освобождението на България от турско робство видният търновец пише много малко стихотворения, като по-известните от тях са „На обесените в Търново“ и „Мъченик“. Той започва да пише и патриотичната поема „Долабан войвода“, която остава недовършена.

Литературните псевдоними, под които публикува творбите си Стамболов са Незлобив поет, Незлобин, Николов, Чавдар, Добревич и др.

Поетичните възможности на търновския революционер, политик и държавник от литературна гледна точка са твърде скромни, но въпреки това стихотворенията му стават много популярни по поробените български земи. Те се превръщат в патриотични песни с голяма актуалност и остър политически патос – на събранието в местността „Оборище“ апостолът Георги Икономов запява пред множеството Стамболовата песен „Хей народ поробен“, в Панагюрище при обявяването на Априлското въстание бунтарите с въодушевление пеят „Паши, чорбаджии, заптии, кадии…“, а Ботевите четници слизат на Козлодуйския бряг с песента „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини…”.

Атанас КОЕВ

МОЛИТВА

С молитви всекидневни не съм Та безпокоил,

Кат другите си братя, о, Боже правий мой,

И сутрина и вечер не съм от Тебе искал

Ни слава, ни богатство, ни щастие, ни покой…

Аз вярвах, че не треба творенията Твои

Без място и без време тамян да Ти кадят,

Защото и молбите, га мярката преминат,

Захващат да умръзват и лошо да звънтят.

И цял ред от години не съм си аз отворил

Устата за молитви, за просби и хвалби:

Твореца няма нужда от похвали и гимни, –

От всичкото човешко Той по-горе стои.

Но днеска моля прошка за свойта детска слабост,

Че без да ща молитва устата ми творят,

Ръцете ми са дигат, към Твоя свод небесен

И с пламенна надежда очите ми горят.

О, Боже мой, послушай молбата ми едничка:

Не давай България да падне без време;

Спази ни Ти народа и милата свобода

От наш`те братя родни, от наш`те врагове.

Смили са, не загасяй в книгата на живота

Името на народа, що толкоз е страдал,

И с Твойта вяра свята, с учението Ти ново

Е целий свят славянски, мой Боже, запознал,

Но ако вече Ти си решил той да погине,

Врага да го потъпче, да го унищожи;

Не ма Ти жив оставя да видя гибелта му,

Стори милост велика: живота ми вземни.

Н.

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...