Пирдопският апостол

Пирдопският апостол е среднобългарски ръкопис в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от него се пази в Църковноисторическия и архивен институт, София (№ 407). Състои се от 130 пергаментови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на Деянията и Посланията на апостолите, но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата, известна като Еленска базилика на разрушения в 1700-та година манастир Свети Илия до града.

Апостолът е съхраняван в Пирдопската църква „Успение на Св. Богородица“, където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890-та година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет – пирдопчанина Васил Балджиев. В Народната библиотека e изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 година.

Още проф. Марин Дринов съветва през лятото на 1869 г. Нешо Бончев да отиде в Пирдоп, за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в един от тях имало запис от времето на Патриарх Евтимий. Към Апостола и според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците, в пирдопския манастир „Св. Илия“ заминал патриарх Евтимий Търновски. Патриархът намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през 18 век, но фигурира и в приписката, която би следвало да е 5 века по-стара. По-късно оригиналът на бележката е изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.

Според палеографски анализ на запазения препис, в случая се касае за късен фалшификат, най-вероятно от първата половина на 19 век. За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова. За последният се предполага, че е мистификация създадена от книжовника Стефан Захариев. Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил, да е дело на книжовника Тодор Пирдопски, или на самия Чолаков.

В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене, но живял в Пирдоп. Подобни легенди за Момчил, го свързват вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция, както с Пирдоп, така и с Пирот в днешна Сърбия, и с Пирлитор в Черна Гора.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.