Петър Петров – Парчето – един от основоположниците на българския джаз

Един от основоположниците на българския джаз, колоритен изпълнител на саксофон, влюбен, отдаден, ентусиазиран и запален поддръжник на джаз музиката в България, известен като „странна птица, чудат ексцентрик, бонвиван и чешит с чепат характер“, Петър Петров-Парчето е една от градските легенди и неповторими радетели на Русе, музикант с мисия, който неведнъж демонстрира широка енциклопедична култура, артистичен чар и дълбока чувствителност, които го превръщат в една от емблематичните фигури на българската култура.

Петър Петров – Парчето е роден на 28 ноември 1932 в Русе. Завършва Държавната музикална академия в София със специалност кларинет и постъпва на работа в Русенска филхармония като солист-кларинетист, където работи в продължение на близо 40 години.

През 1959 година събира малък джазов състав в Русе. През 1963 заминава да свири в Прага. След завръщането си в града създава музикален състав „Квратет Петрови“ с членове Петър Петров – Парчето (саксофони), Петър Петров-Петуха (тромпет), Златко Петров (пиано) и Илко Петров (барабани). Групата специализира в изпълнения на съвременен джаз като хард боп и фрий джаз и набляга на импровизацията. През 60-те години заедно с композитора Александър Владигеров поставят основите на джаз традицията в Русе.

В началото на 70-те години на миналия век Петър Петров-Парчето свири в Германия със специалното разрешение на тогавашната Концертна дирекция, която позволява на български музиканти да работят в т.нар. „демократична“ част на западната държава. Той успява да работи ида се запознае с музикланата култура и на Федерална Република Германия.

Завръщайки се в Русе, започва да кани джаз музиканти от други градове в страната. Така се ражда и първата Национална джаз среща, която се провежда през 1977 година. До своята смърт през 2013 година, Петър Петров-Парчето е неин ръководител и организатор. Активната му дейност постепенно допринася за популяризирането на града и Русенския джаз фест не само в страната ни, а и в чужбина. Все повече джаз изпълнители се включват в националните срещи. Става основател и лидер на Русенския джаз клуб.

За него казват, че той е „това, което е големият артист – за него беше немислимо да се ограничи и да се затвори в пространството на музиката. Познаваше литературата, изобразителното изкуство, театъра – и хората, които ги правеха“. Затова през 1981 по естествен начин се заражда и поредицата „Джаз и поезия“ като първата от срещите е с Радой Ралин, втората – с Иван Цанев, третата – с Борис Христов – всички те лични негови приятели.

Ангел Джамбазки

Тогавашният оркестър на джаз музиканта, „Русе“, се превръща в неизменен и задължителен участник за провеждането на джаз фестивалите в София и Сопот. Той прави турнета в Европа, Азия и Америка с участия в Полша (на фестивала Джаз Джембори), Унгария, Русия, Италия, Словакия, Румъния и Турция. Посещава феста Джаз Ятра в Индия, а заедно с Йълдъз Ибрахимова, Стайко Стайков, Илко Петров и Александър Петров – Сашо Бербера правят турне в Мексико.

Петър Петров-Парчето е носител на наградата „Русе“ и става един от първите почетни граждани на града. Удостоен е с ордена „Кирил и Методий“, с титлата Заслужил артист и с приза „Кристална лира“ на Съюза на музикалните дейци.

Близките му обаче смятат, че всички награди, които е спечелил, са били приемани от него без излишна суета и той остава „истински, ръбат, неудържим, спонтанен, талантлив до безпредел“. Както Иглика Пеева разказва в своята книга „Петър Петров – Парчето Свободният полет на духа“, като „изключителен ерудит, той можеше да си позволи да бъде себе си, без да се съобразява със статуквото“. С несекващата си страст към музиката, литературата и изобразителното изкуство, през целия си жовот Петър Петров-Парчето разпространява красотата на джаз музиката във и извън пределите на България.

Като доайен на джаз музиката в страната, изпълнителят полага апостолски усилия културата в България да се съхрани в годините на тоталитарното управление, когато тя като цяло е неглижирана и брутално цензурирана. Активната му дейност в тази насока спомага за превръщането на Русе в едно от големите средища на българския джаз, а той самият помага на млади музикални таланти като подкрепя професионалното им развитие и възпитава поколения почитатели на изкуството в града и в страната. Той съдейства и за развитието и налагането на изпълнители като Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Камелия Тодорова, Антони Дончев и Борис Петров.

Петър Петров-Парчето умира на 24 януари 2013 година в своя дом в Русе.

3 ВМРО

Източник: insiderguide.me

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.