Пейо Яворов — „Ще бъдеш в бяло“

Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта.

Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек влюбен.

Изтерзаната от безцелното лутане душа на Яворовия герой постига успокоение и открива онази търсена хармония, благодарение на обичаното същество.

А именно любимата е представена като даряваща сила. Чрез нея лирическият Аз ще просветли собствения си духовен хоризонт, а любовният трепет е представен като духовно изживяване.

Любовта помага на Аза да преодолее душевното раздвоение, да се освободи от безверието и да сътвори храм на вътрешната си хармония.

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло…

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна – искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, –

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

Източник: bulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.