От майстор със златни ръце станал страшилище за турци изедници

Бъдещият воевода Генчо Къргов е роден в с. Хаинето (гр. Гурково). Много малък остава без баща. Участва в убийството на кърджалийския клан Карафези.

Женен за Златка, дъщеря на Павел Телкиев, създава прекрасно семейство. Едва тридесетгодишен се прочува като голям майстор на бурета, бъчви, каци и коли. Децата припкали из двора, а Златка с песни ги приспивала, с песни ги събуждала.

Една привечер Генчо се завърнал от балкана с пълна кола дървен материал, но Златка не го посрещнала както винаги. Помислил, че сигурно е болна или пък- децата. Когато се прибрал, що да види – на постлан козяк, налягали четирима читаци – турчета пият вино и ракия, Златка пече кокошка и я маже с масло. Стиснал зъби, овладял се, поздравил ги с добре дошли.

Единият станал, посочил събутите си цървули: „Разведи конете ни!“ Генчо се направил, че не чул, обърнал се да излиза, гръмнал пищов, куршум изсвирил край ушите му. За Генчо станало ясно, че работата е сериозна. Извел конете, върнал се. Но турчинът рекъл: „Води ги докато аз не ти кажа“. И посегнал към ятагана си. Генчо стигнал до колата, взел брадвата. Още едва влязъл, едното турче скочило, като посегнало към ятагана си. Генчо замахнал с брадвата, трупът паднал на земята, другите трима хукнали да бягат. Генчо замахнал с брадвата, тя се забила в гърба на втория, той паднал на земята. Другите двама боси побегнали към с. Едрево.

Златка плаче, децата пищят. Било вече тъмно. Прегърнал Златка, целунал децата и казал на Златка: „Вземи децата и отивай при майка си. За мене в Хаинето място няма, Стара планина ще е моя дом, тревата ще ми е постеля, синьото небе – моя завивка. Пази децата! Злате, с майка си се грижете за тях.“

И Генчо Къргов, като Генчо воевода поел по хайдушките пътеки. От майстор със златни ръце станал страшилище за турци изедници.

За воеводата Генчо Къргов първите дни на месеца били много трудни. Като вълк единак бродил из планината. За неговата смелост започнало да се говори. Славата му стигнала до всички турци по целия вилает. До есента към него се присъединили по-буйните глави: Генчо Веранов, байрактар, побратим на воеводата, кръстени били в едно корито; Кольо Папареца от с. Конаре; Димо Ялъмов от Габровските колиби; Радой Караколев от с. Кортен; Цвятко Караджов от с. Димовци; Васил Пачата от с. Твърдица; Петко Каратончев от с. Кортен. По Стара планина, Средна гора имало много къщи, колиби, които били приют. Там научавали и какво се говори, какви закани се готвят от турците.

Турците имали малко покой от дружината на воевода Кръгов само през зимата. Дойде ли Димитровден, дружината си скрива оръжието, намазано със свинска мас, в пещера на с. Чилински рид. Заминават по Търновско, Горна Оряховица, пазарели се за слуги и ратаи до Гергьовден, когато събрани на печено агне, поемали за мъст към провинили се турци и бейове. Имали принцип – на малко провинен режат половината на едното ухо, на много провинен – цялото ухо, на други направо главите.

Проплакали по сливенски, ямболски и новозагорски вилаети от Кърговата дружина. Започнали да изпращат турски потери да ги заловят. От колиба на колиба по двата балкана се предавали съобщения по начина на отворената врата, закачена дреха, запален огън.

„Притисна ни потеря при селата Бинскос и Стропец. Трябваше да се бием осем човека срещу колко бяха турци. Потерята се отдръпна, изплашена от нашия гърмеж. При оттеглянето ние се успокоихме. Напразно. Скритите няколко турци гръмнаха, раниха Кольо Папареца, а Димо Ялъмов падна като сноп и издъхна на място. Понесохме тялото на Димо, навътре в балкана над Твърдица го погребахме без поп, без опело. Това е първата жертва, която дадохме. След смъртта на Димо станахме по-жестоки и мъстителни. До нас стигна вестта, че Русия обявила война на Турция. Трепнаха ни сърцата, ще ги посрещнем на Дунава, братя, казах аз. Тръгнахме на север, разбрахме, че ще минат при Силистра, осъмнахме там призори. Цяла нощ руснаците не спали на шлепове вече преминаваха Дунав. Първите, които ни видяха, вдигнаха пушки срещу нас. Спокойно, дружина, казах, не мърдайте.Те не знаят български, ние руски. Заведоха ни при най-главния, огледа ни, попита ни нещо, ние мълчим. Тълмач, каза той, доведоха един българин, от Бесарабия бил. Преводачът оправи бъркотията. Представиха ни главния, той бил генерал Дибич, командващ войските на Русия, които навлизат в България. Попитаха ни знаем ли, чували ли сме за Хаинбоаз, знаем ли къде се намира. Воеводата заявява: „Аз съм от Хаинето, боаза го познавам като пръстите на ръката си.“ Дибич прегръща воеводата, предава му червено знаме. Знамето поема байрактарят Генчо Веранов. Офицери, командващи войската рамо до рамо с дружината, поемат за прохода Хаинбоаз. В прохода никой не оказва съпротива. Турците бягали на юг. В Хаинето посрещат с радост войските руски, водени от войводата Генчо Къргов. В ход се събират около 120 доброволци от Хаинето до Сливен.

Радостта е кратка, сключва се примирие. Генерал Дибич, придружен от свои офицери, събира богаташите в Едиренкия конак. Обявява сключения договор за примирие. Обръща се към събраните в единия ъгъл: „Като се върна в Русия, ще предам вашите поздрави на моя цар. Кажете ми от какво имате нужда, с какво той да ви помогне?

Събрали глави, умували, шепнели си. Накрая пред чорбаджиите застанал снажен красавец на име хаджи Вълко Чорбаджи и казал: „Чували сме, че в Русия се леели много хубави камбани, та белким ако ни пратят някоя да сложим на нашите черкви.“ Дибич се спогледал със своите офицери. „Нещо от друго нямате ли нужда?“ Чорбаджи Вълко отговорил отрицателно.

„Руското правителство предложи на всички, които са взели участие във войната с Турция, да заповядат в Русия. Това през 1829 година”, разказвал по-късно воеводата“

Воеводата заедно с още семейства от Хаинето заминават за Русия. Кръгов се заселва в с. Дермендере. Преди това там се преселили българи от България от с. Гавраилово, Сливенско. В Дермендере, Ивановска област, Бесарабия, дадена им била земя кой колкото иска, десет хиляди рубли безвъзмездно, освободени от данъци за десет години.

Потомците на воеводата не са го забравили. Построена е прекрасна сграда в Гурково, на която е изписано: „Народно читалище воевода Генчо Кръгов“.

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.