Отец Максим Райкович подарил цялото си имущество на няколко училища!

Голям бъл­гарски патриот бил отец Максим Райкович с мирско име Мин­чо Райков Крински. Той се родил в Дряново през 1801 год. Родителите му били бедни, но трудолюбиви хора, колибари, от рода „Капранджиите“, наричани така, защото дедите им правили крини (капран на турски значи крина). Бащата се занимавал със земеделие, лозарство и по-малко с обущарство.

Минчо – Максим, още от детинство показал твърд харак­тер, ум и любознателност. Завършил Дряновското килийно училище и с това щял да си остане, ако не показал още тога­ва упоритостта си. Баща му сметнал, че е достатъчно учени­ето му и е време да се захване да работи, да почне занаят. Но момчето мислело иначе. Против волята на родителите си Минчо избягал 13-годишен и постъпил тайно като послушник в Дряновския манастир, с цел да продължи учението си. Ала след няколко месеца баща му го открил там и си го взел, ма­кар и насила, за да го прави бакалин.

Но каквото и да приказвал и мислил бащата, той не мо­жел да опре сина си от голямата жажда за учение. Минчо Крински пак избягал, отишъл в Лясковец и постъпил слуга на един търговец. После се преместил при дядо Димо Абаджията в същия град.

Но и тук не се задържал много. Веднъж баба Димовица го наложила здравата с кобилицата, дето четял книги вместо да шие и той вече не помислил да става абаджия. Вдигнал се и пра­во в Преображенския мана­стир. Не отишъл да става ка­лугер в Лясковския манастир, защото игуменът му бил грък, пък Минчо не обичал гърците.

В Преображенския мана­стир до Търново Минчо Крински се подстригал и станал монах Максим. След няколко години го повикали за учител и свещеник в Ляс­ковец. В тоя град, в частна къща през 1872 год, той от­ворил първото българско училище и за пръв път почнал да учи лясковските деца на българско писмо и четмо. Създаденото от него българско училище тук нанесло решителен удар на съществуващото по-рано гръцко училище в Лясковец. Максим Райкович учителствувал там от 1827 год. до 1835 год., като учениците му зимно време достигали до 90. Заедно с пряката си учителска работа коравият дряновец обявил безпощадна война на гърцизма и гръцките училища в Лясковец и Горна Оряховица. Родолюбието си той успял да внуши и на учениците си, много от които, като Теодор Хрулев, Манол Стателов, Никола Гинев и др. после станали учители в други селища и също така ревностно се борили срещу фанариотите.

Когато в Лясковец се разчуло, че отец Максим ще слу­жи и лее на славянски, в църквата взели да идват все пове­че хора на служба. След това жените се вайкали и учудвали безкрайно: „Бах Боже! Кирелейсун било Господи помилуй, пък ний ду сега не сме гу знаели. . .“ В Лясковец отец Мак­сим си извоювал такъв авторитет, че когато минавал през чаршията, всички, и млади и стари, му ставали на крак. По-къс­но със същата почит се ползувал и в Галац.

С цел да разтури гнездото на гърцизма в тоя край, към 1835 год. отец Максим станал игумен в Лясковския манастир. Оттук той повел още по-непримирима борба е гръцкия Тър­новски владика Неофит, тогава, когато църковната борба е била почти в зародиша си. Като учител в Лясковец и после игумен на Лясковския манастир, Максим Райкович много хокал ония българи, които говорели на гръцки език, или упо­требявали гръцки думи. Щом чуел някой да говори на гръц­ки, на часа му се скарвал. Най-зле си изпащали жените. Не се стеснявал да нагруби някоя: „Какво разбираш, мари магарице, като казваш „Христос анесте“. Не можеш ли да ка­жеш „Христос воскресе“, за да те разберат хората и ти да разбереш? До кога ще говорите като патки чуждите думи, без да ги разбирате?“

Неуморим гонител на фанариотщината, отец Максим по­степенно изгонил гръцките калугери от Лясковския Петропавловоки манастир и ги заменил с българи. Навсякъде во­дил агитация против гръцкото духовенство в България. Той не се побоял да участвува и във Велчовата завера. Заради това го арестували в Лясковец и откарали за Търново. По пътя обаче успял да избяга и да се скрие в къщата на поп Димитър от долната махала на Търново. Тук се укривал дълго време, докато се успокоят духовете, а после му се разми­нало. Като игумен на манастира, Максим Райкович покровителствувал Неофит Бозвели, голям български патриот, един от най-крупните борци срещу фанариотите.

На 12 април 1852 год. Максим Райкович саморъчно на­писал позив към галацките българи за събиране помощи и построяване на българска църква и училище.

Максим Райкович бил деен помощник и на Георги С. Ра­ковски. За това свидетелствуват редица писма на Раковски до Райкович, или до други български деятели. Отец Максим бил препоръчан на Раковски още през 1853 год. от друг ви­ден възрожденец – А. П. Гранитски. В едно свое писмо от Цариград през есента на 1853 год. той препоръчва на Раков­ски Максим Райкович като „Един от любородните наши – български доброжелатели“. Раковски се свързал още отто­гава с отец Максим и започнал постоянно да търси помощта му при най-различни свои начинания по народните работи и при издаването на книгите си.

Като деятел на българското образование, Максим Райко­вич се проявил и в края на живота си. Преди смъртта си той направил завещание, с което подарявал цялото си иму­щество на няколко училища: на българското училище в Га­лац – 450 жълтици; на женското училище в Дряново – 250; на мъжкото училище в Дряново – 250; за стипендия на един беден добър ученик от Дряново, който да продължи образо­ванието си – 300; за бъдещата българска гимназия или друго висше народно училище, което би се учредило най-скоро в България, в който град и да било – 250; за стипендия на ед­но бедно момче от Галац – 100 жълтици; за Търновското де­вическо училище – 100; за училището в Лясковец – 100, в Търново – 100 жълтици.

Източник: дряново-да-бъде.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

7 КОМЕНТАРИ

  1. It’а†s really a nice and helpful piece of information. I’а†m satisfied that you shared this helpful info with us. Please stay us up to date like this. Thank you for sharing.

  2. Your style is really unique in comparison to other people I ave read stuff from. Thanks for posting when you have the opportunity, Guess I will just book mark this site.

  3. I think other website proprietors should take this website as an model, very clean and excellent user friendly style and design, let alone the content. You are an expert in this topic!

  4. You are my inspiration, I own few blogs and rarely run out from brand . аАа’аАТ‚аЂТ˜Tis the most tender part of love, each other to forgive. by John Sheffield.

Comments are closed.