На 9 септември църквата почита Св. мъченик Севириан!

На 9 септември църквата почита Св. мъченик Севириан!

При царуването на злочестивия цар Ликиний, в същото време, когато Агриколай, управителят на Севастия, заловил и затворил в тъмница четиридесетте свети мъченици, в тази област живял един мъж на име Севириан, който произхождал от знатен род.

Свети Севириан бил християнин. Той често посещавал четиридесетте мъченици в тъмницата и ги укрепявал и поощрявал в страдалческия им подвиг за Христовото име. И те така се разпалили от любов към своя Господ, че дори и студеното Севастийско езеро не могло да угаси в тях тази Божествена любов. Докато стоели във водите на езерото, според заповедта на беззакония управител, те единодушно изповядвали пред своя мъчител името на Иисуса Христа и тук завършили живота си с мъченическа смърт.

След страданията на Севастийските мъченици, когато на мястото на Агриколай от същия нечестив цар Ликиний бил назначен Лисий, човек лют и жесток, който подобно на див звяр избивал вярващите и проливал християнска кръв, настанало време и за свети Севириан да тръгне по пътя на същия подвиг и на същата борба, към които призовавал другите със своите думи.

При управителя на областта дошли клеветници и започнали да му говорят:

– Честта на великите наши богове в този град се накърнява от Севириан. Той не само, че сам не ги почита и не им се кланя, но и много други съветва да ги безчестят и унижават. Сам вярвайки в Разпнатия, той и другите учи на тази вяра и вече немалко хора го последваха. Така че, ако не го погубиш, скоро целият град ще последва неговата вяра. И боговете ще се разгневят срещу нашия град и ще го оставят без своята милост, а и царят, като чуе за това, не ще ни пощади.

След като изслушал това, управителят Лисий изпратил своите слуги да хванат свети Севириан и да го доведат при него. А Христовият воин, без да дочака пратениците да дойдат и да го заловят, като ги изпреварил, сам дошъл и се явил пред Лисий. Той мъжествено и дръзновено му казал:

– Не е ли достатъчна за тебе, управителю, твоята погибел, че искаш и нашите души да погубиш и като някакво богатство да ги предадеш във властта на бесовете? Но знай, че ти попадна тук на хора мъжествени, а не малодушни и боязливи, защото за мене, както казва моят божествен учител Павел, “животът е Христос, а смъртта – придобивка”.
След като изслушал тия думи, управителят Лисий незадълго помълчал; а после погледнал към стоящите пред него слуги и като им посочил с ръка светия, с ярост им наредил:

– Вземете го и го бийте със сурови жили! Нека той да се научи с какво смирение трябва да се обръща към управителя!

Докато измъчвали светия, той се радвал за това, че се е сподобил да пострада за Христа и пеел псаломските слова, които му били като утешение в неговите страдания:
“По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди”.
Мъчителят, като видял, че слугите му вече се уморили, а върху лицето на мъченика сияела същата просветленост и мъжество, заповядал да престанат да го бият и след това се обърнал към него и му казал:
– Ето, сега ти по раните си можеш да разбереш, че твоят Христос не ти принася нито радост, нито благополучие в живота.

Мъченикът отговорил:

– Ако твоите душевни очи не бяха помрачени от тъмата на безбожието, тогава аз бих могъл да ти открия колко много блага в Христа ще изходатайстват за мен моите страдания. Но сега, при твоето нечестие, какво бих могъл да постигна? Все едно – да запаля свещ пред слепец или да запея песен пред глух! О, ако ти не беше така сляп и глух, тогава би познал Христовата благодат и тази сила, която ме укрепява!

Тези и още много други думи, които изрекъл светият мъченик, довели управителя до още по-силен гняв. Той заповядал да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. А свети Севириан се молел на Бога сред лютите си страдания така:

– Иисусе Христе! Ти, Който някога, повесен на кръста, съкруши вражеската гордост и дори досега си прославян, заради всичките Твои дивни дела, ела при мен и ми помогни, и съкруши силата на всезлобния мъчител, разкъсаните ми членове изцели и ми дай доблестно да завърша мъченическия подвиг!

Слугите, които измъчвали светия мъченик, се сменяли. Накрая, след дълги изтезания, по заповед на управителя го повели към тъмницата. Докато вървял към тъмницата, светият мъченик се показал като красноречив оратор и като да не чувствал своите страдания , се хвалел с понесените за Христа рани. Вървейки през града, сочел раните си и със светло лице и със сладостни слова говорел така на множеството народ, което го гледало:

– О, хора, погледнете ме и разберете в какво блаженство се намирам днес! Мисля, че вие ме считате сега за най-нещастния и бедстващ човек, тъй като съм се лишил не само от своята временна чест и богатство, но и от самото си здраве. Но сега аз съм по-щастлив от всички вас! Защото раните, които приех за Христовото име, са по-скъпи за мен от всяка земна радост. Кръвта, която пролях и с която се обагрих, е по-драгоценна от царска багреница. Самото страдание за моя Господ е несравнимо по-приятно за мене от всички ваши земни утехи, които вие така обичате. А високият ми сан и богатството ми – какво бяха те, ако не суета и прах, и прелест, примамваща към този свят, които аз отърсвам като кал от нозете си, като възхождам към високото мъченическо достойнство и приемам неоскъдняващо богатство? За мен да се наричам “мъченик” е по-славно от всякакъв царски сан, а лишаването от богатството заради Христа – по-скъпоценно от всички съкровища на земните царе. Та и самото здраве, сила и красота, които имах преди, какво друго са те, ако не – болест, слабост и безобразие? Ако членовете на моето тяло не бяха сега уязвявани заради Христа и не се обагряха с кръв, те не биха били мои членове, но щяха да бъдат единствено вериги и тъмница за моята душа. А сега, когато те страдат за Христа, наистина са мои членове. Сега, когато моята плът бива умъртвявана, тя е здрава и крепка. С мен е моята красота, дори и сега, когато аз нямам човешки вид и представлявам целия като че една рана, защото и Христос беше уязвяван от главата до нозете. “Сега се радвам в страданията си и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът”. А вие, като гледате раните ми, помислете за въздаянието, което ще получа за тях: нито с ум могат да се постигнат, нито с дума да се изкажат тези блага, които безсмъртният Цар и сега дава на страдащите за Него, а и на небето им приготвя за вечно блаженство. Вече самото страдание за Христа е наслаждение, а да се умре за Него е още по-въжделено. О, приятели! Ако тук има някой от нашите, ако някой от верните раби Христови се намира сред този неверен народ, то, като гледа моите страдания, нека да укрепи своето сърце, да бъде мъжествен и неустрашим. Да не ви отвърне от пресладкото име на Иисуса Христа нито една мъка, да не ви уплаши нито посичане с меч, нито изгарянето в пещ, нито яростта на зверовете! Да не ви прелъстят нито ласкателствата на мъчителя, нито неговите обещания за дарове и високи санове! Всичко това потъпчете с нозете си, като смет, за да се възцарите заедно с Христа!

Докато свети Севириан говорел така, зад него вървяло множество народ. Слушайки неговите думи, народът съпроводил светия мъченик до тъмницата. Хвърлен в нея, Христовият воин ликувал, все едно че се намирал в светъл чертог, и целувал мястото, където били затворени четиридесетте свети мъченици, при които той често преди идвал, за да беседва с тях. В тъмницата той престоял пет дена, а после отново бил доведен пред съда.

По време на съда Лисий, подобно на вълк в овча кожа, си дал вид, че състрадава на светия и започнал лукаво да му говори:

– Всички богове виждат, Севириане, как те съжалявам и как много се учудвам, че ти – толкова виден, благообразен и почтен човек доброволно се лишаваш от този радостен свят. Аз бих похвалил твоята твърдост и мъжество, но само ако ги беше насочил срещу враговете. А да се бориш с желязо и огън, със зверове и камъни и по този начин да погубваш себе си, е наистина безумно. И ето, силата ти вече е съкрушена и тялото ти – изтерзано.

С тези думи беззаконният мъчител искал с лукавство да прелъсти истинския Христов раб, но той мъжествено отвърнал:

– Не щади тялото ми, покрито цялото с рани, но още повече увеличи моите страдания. Не само бий и разкъсвай тялото ми, но хвърляй още камъни върху мене, гори ме с огън и прави всичко, което искаш и можеш. Ти никога не ще ме отвърнеш от моя Господ! По-скоро ти ще се умориш да ме измъчваш, отколкото аз – да страдам за името Христово!

Тогава мъчителят оставил лукавството и се предал на обичайната си ярост. Той заповядал да бият свети Севириан с камъни по устата, като при това говорел:

– Не произнасяй името на Христа с езика си и не обременявай ушите на управителите със споменаването на това име!

С устни, вече разбити от ударите, светият мъченик отвърнал на мъчителя:

– Нещастнико, ако ти си направил от своята душа жилище на бесовете, то е разбираемо, че и слухът ти вече не може да понесе името на Христа!

Лисий заповядал отново да повесят мъченика на дърво и да го стържат с железни куки. Жестоко измъчван, Севириан изрекъл:

– Само една рана считам за жестока – тази, която ме отлъчва от Христа. А всички тези рани са за мен по-скоро наслаждение, отколкото страдание, понеже, като ме откъсват от земното, те ме съединяват с Христа!

Управителят отново му казал:

– Севириане, принеси жертва на боговете и ще се освободиш от мъченията.
На това Христовият воин нищо не отговорил. Той само тихо казал:
“Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”.
Лисий, приемайки като оскърбление това, че мъченикът нищо не му отговорил, измислил ново мъчение за него. Снели светеца от дървото и го повели към градските стени и като привързали тежки камъни на шията и на нозете му, а тялото му завързали с въжета, го повесили от високата стена. В това мъчение светият мъченик предал своята праведна душа в ръцете на Подвигоположника Христа, своя Господ.

Някои от християните свалили през нощта честното му тяло от стената и го понесли към мястото, където той живеел преди. Когато те, благоговейно носейки го и пеейки псалми, се приближили до селото, където бил домът на свети Севириан, почти всички жители излезли да посрещнат светите мощи: стари и млади – всички еднакво бързали, надпреварвайки се един друг и стараейки се така да получат по-напред благословение от многострадалния Божий угодник. Само жената на един от слугите на свети Севириан останала в дома си, плачейки над тялото на своя мъж. Той току-що бил умрял и лежал още непогребан в дома си. А тя ридаела над него и му говорела, все едно че бил жив:

– Ето, нашият господар се приближава към дома си и всички излязоха да го посрещнат, а само ти не излезе и аз – заради тебе. И така, стани да посрещнеш господаря си!

Само щом тя изрекла това, мъртвият начаса се изправил, като да ставал от сън, и тръгнал към светите мощи. Като паднал пред тях, той с радост започнал да целува тялото на своя господар. А хората, като видели, че мъртвият възкръснал, когато светото тяло било донесено в тяхното село, поразени от това чудо, прославили Господа и с още по-голямо усърдие се покланяли и целували честните мощи.

Относно погребването на тялото на светия мъченик възникнало разногласие между жителите на селото: едни искали да го погребат на едно място, други – на друго. Върху мощите на свети Севириан лежал венец, сплетен от красиви цветя. Изведнъж, неизвестно откъде, се появил орел и грабнал венеца. След като прелетял неголямо разстояние, орелът отново се спуснал на земята. Всички, които видели това, тръгнали към орела и когато се приближили до него, той бавно полетял по-нататък заедно с венеца, а народът също тръгнал след него. Така орелът довел благочестивия народ до най-близката пустиня и тук, след като кацнал върху едно високо, красиво възвишение и положил на него венеца, се скрил от очите на хората. Народът намерил венеца на мъченика и решил, че Господ е благоволил в тази планина да почива светото тяло на Севириан. След това взели мощите на мъченика и с подобаваща чест ги погребали в тази планина. А при гроба на Христовия мъченик се извършвали множество изцеления.

Споменатият слуга, който възкръснал при пренасянето на мощите на свети Севириан, живял още петнадесет години, постоянно пребивавайки при гробницата на господаря си.

А за всичко това – слава на Бога, Единия в Троица: Отец и Син и Дух Свети, сега и всякога и во веки веков! Амин.

Източник: svnikolai-rasnik.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.