На 9 август църквата почита Св. апостол Матия

Св. апостол Матия се е родил във Витлеем и произхождал от Юдовото коляно.

От най-ранна възраст изучавал Божия закон в Йерусалим при св. Симеон Богоприемец, който го научил на добродетелен живот. След кръщението на Господа от св. Йоан Кръстител в Йордан, св. Матия, като чул проповедта и учението на Христа и като видял Неговите чудеса, презрял цялата суета на този свят и последвал Христос с учениците Му.

Господ видял усърдието на св. Матия и неговата чиста съвест и го избрал не само за Свой ученик, но и за апостол. Св. Матия бил в числото на 70-те апостоли. След страданията, възкресението и възнесението на Господ Иисус Христос св. Матия бил причислен към 12-те Христови апостоли (вж. Деян. 1 гл.).

След приемането на Св. Дух, когато апостолите хвърлили жребие кой в коя страна да отиде да проповядва Христа, на св. Матия се паднало да проповядва в Юдея. Според предание той разпространявал евангелието и в днешна Етиопия и претърпял там много страдания: влачили го по земята, били го, бесили го, стъргали ребрата му с остро желязо, измъчвали го с огън. Но всички тези страдания още повече укрепвали вярата на св. Матия в Христа. Той с радост ги приемал и понасял мъжествено.

Има предание, че св. апостол Матия проповядвал Христа в Македония. Там той бил взет под стража от гърци идолопоклонници, които, желаейки да изпитат силата на проповядваната от него вяра, му дали да пие отрова, от която тозчас се ослепявало. Св. Матия изпил отровата в името Христово и останал невредим. Но не само това: той изцелил всички ослепени с тази отрова на брой 250 човека, като възлагал ръцете си над тях и призовавал името на Христа Спасителя. Не могъл да изтърпи това дяволът. И като се явил на езичниците в образ на малко момче той им заповядал да убият св. Матия, защото унищожавал техните богове. Езичниците искали да заловят св. апостол, но не могли да го видят, макар че той ходел сред тях.

Така те го търсили три дни и не могли да го намерят. Накрая св. апостол Матия сам се предал. Тогава го вързали и хвърлили в тъмница. Там на св. апостол се явили бесове. Но на следващата нощ слязъл Сам Господ, обкръжен с неизречима светлина и още повече утвърдил духа му. Той го освободил от веригите, отворил вратите на тъмницата и го пуснал на свобода. Когато настъпил денят, св. апостол отново застанал открито пред народа и смело проповядвал Христа. Някои жестокосърдечни люде не само не повярвали на проповедта на св. Матия, а и озлобени към него, искали със свои ръце да го убият. Но внезапно земята под тях се разтворила и ги погълнала. Останалият народ се уплашил, повярвал в Христа и се покръстил.

След това събитие св. апостол Матия отново се върнал в определената му по жребий Юдея и проповядвайки там словото Божие, обърнал много израилтяни към Иисус Христос, като ги убеждавал със знамения и чудеса. В името Христово той изцерявал слепи и хроми, очиствал прокажени, изгонвал зли духове и връщал към живот умиращи. Св. апостол разяснявал на израилтяните, че всички пророчества в Писанието за Месия се изпълнили в Христа. По онова време първосвещеник в Юдея бил Анан, който не признавал Иисус Христос като Месия и преследвал християните.

По негова заповед св. Яков, брат Господен, бил убит, като бил хвърлен от покрива на храма. Когато св. Матия преминал Галилея и влязъл сред юдейски тълпи, проповядвал за Сина Божи. Заслепените от неверие юдеи, озлобени срещу св. апостол, го хванали и завели в Йерусалим при същия този първосвещеник Анан. Първосвещеникът свикал юдейския съвет и като представил на него св. апостол Матия за разпит, започнал да говори пред насъбралите се:

„И това събрание, и цялата вселена знаят до какво безславие е дошъл нашият род. Но ние не сме причина за това, а развращението на някои люде, отпаднали от нас, и подкупничеството на римските управители, а още повече – тяхното жестоко отношение към нас. Недостойни са и възпоминанията на люде, които въвеждат у нас нови ереси, с които са прелъстени толкова много от народа: вие сами знаете, как те бяха убити от римските воини. С голямо презрение от нашия род загинаха прелъстителите и прелъстените. Такива ересиарси бяха: Юда Галилеец и Тавда, мъдрецът.

С тяхната смърт умря и паметта за тях. Но най-голям от всички ересиарси беше Иисус Назарянин, Който, наричайки Себе Си Син Божи и Бог, удиви много хора със Своите знамения и чудеса и с това привлече към Себе Си сърцата им, унищожи изпълнението на закона, но Сам беше осъден по закона, хулен от Него. Напразно би било да се говори за известното на всеки от нас, че Сам Бог даде закона на Моисей и този закон спазваха патриарсите и пророците, на които Бог даваше сила да извършват такива чудеса, каквито не можеше да извърши Иисус… И затова стоящият пред нас ученик на Иисус е достоен за смърт. Обаче нека той преди това размисли.

Ще му дадем време, желаейки не неговата смърт, а изправлението му. Нека той избере едно от двете: или да последва закона, даден от Бога чрез Моисей, и да остане жив, или да остане християнин и да умре“.

Св. апостол Матия, като вдигнал ръце нагоре, казал: „За тази вина, която вие, братя, налагате на мен, не е нужно много да говоря. Че аз съм християнин, това не е вина, а слава. Сам Господ говори в пророчеството: „А рабите Си ще назове с друго име“ (Ис. 65:15). Първосвещеник Анан възразил: „Как да не е вина, да не се зачита светият закон, да не се почита Бог, а да се слушат разкази за вълшебства и пусти басни?“ Св. апостол казал: „Ако изслушате моята реч, то ще ви изясня, че това, което проповядваме, не са басни и не е вълшебство, а самата истина, от векове засвидетелствана в закона“. Първосвещеникът се съгласил да го изслуша.

Тогава св. Матия започнал да привежда от Стария Завет тези места, в които много предобразно се говорело за Иисус Христос и ясно било казано как Бог обещал Неговото идване. Св. апостол Матия пространно и убедително разяснявал на юдеите казаното за Иисус Христос в техните книги. Първосвещеникът Анан не изтърпял и силно разгневен яростно възкликнал: „Как дръзваш да разоряваш закона? Нима не знаеш какво казва Писанието: „Ако се дигне сред тебе (някой) пророк или съновидец и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, и каже: да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим… оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт“ (Втор. 13:1-2, 5). Св. Матия отвърнал: „Този, за Когото говорим, не е само Пророк, а Господ на пророците, Бог, Син Божи. Божеството Му се доказва с истински знамения, затова аз повярвах в Него и се надявам винаги непоколебимо да го изповядвам“.

Първосвещеникът попитал св. Матия: „Ако ти се даде време за размишление, ще се покаеш ли?“ Св. Матия отговорил: „Аз не ще отстъпя от истината, която съм намерил. Вярвам със сърцето и изповядвам с устата, че Иисус Назарянин, Когото вие отхвърлихте и предадохте на смърт, е истински Син Божи, равен на Отца, едно естество с Него, предвечен. И казвам смело: „Аз съм раб Христов!“

Тогава първосвещеникът затулил ушите си и яростно извикал: „Богохулства, богохулства! Нека той чуе закона!“ Веднага отворили книгата на закона и прочели мястото, където е написано: „Който хули своя Бог, ще понесе греха си; който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен“ (Втор. 24:15-16). Като прочели това, първосвещеникът казал на св. апостол Матия: „Ти сам свидетелства за себе си. Твоята кръв ще бъде на твоята глава“. След тези думи първосвещеникът осъдил св. Матия да бъде убит с камъни.

Св. апостол бил взет и поведен да бъде убит. Когато довели на мястото, наречено Бетлекил, т. е. дом на убитите с камъни, св. Матия казал на юдеите, които го водели: „Лицемерци, как хубаво е предрекъл за вас Давид: „На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв“ (Пс. 93:21). А Иезекиил казва: „Умъртвявайки души, които не трябва да умират“ (Иез. 13:19).

След като св. апостол казал това, двама свидетели според закона положили ръцете си на главата му и като засвидетелствали, че той хулил Бога, Моисей и закона, първи хвърлили по него камъни. Св. Матия помолил хвърлените от тях два първи камъка да бъдат положени с него в гроба в свидетелство на неговото страдание за Христа. След това целият народ започнал да хвърля камъни и св. апостол, като издигнал ръце към небето, предал духа си на Господа. Когато св. Матия бил вече мъртъв, мъчителите, за да угодят на римляните, по римския обичай му отсекли главата. Християните взели неговото честно тяло и го погребали с подобаваща чест, славейки Господ Иисус Христос.

Паметта на св. апостол Матия св. Православна църква празнува на 9 август.

Източник: bg-patriarshia.bg

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.