На 7 октомври църквата почита Св. мъченици Сергий и Вакх!

Днес църквата почита Св. мъченици Сергий и Вакх!

Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете.

Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.

Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо положение пред императорския двор. Те, като християни, мислели само за едно – как да угодят на Бога.

Предприето било жестоко гонение срещу Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които според него са могли да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог.

Той се учудил, като узнал, че и неговите любими сановници са християни. Отначало не искал да повярва. Мислел, че завистници с клевети искат да погубят царските любимци. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината.

Провеждало се шумно езическо празненство. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са дошли. Заповядал да ги повикат в капището. Ако не искат да дойдат, насила да ги доведат. Сергий и Вакх застанали вън от капището и молили Бога да просвети невярващите и да им яви славата Си. Войниците ги хванали и ги завели при императора. Максимиан им заповядал да вземат участие в обреда в чест на боговете.

– Не можем да изпълним волята ти, господарю – казали смело те. – Не можем да се покланяме на бездушни идоли, защото почитаме Бога Небесни, Който е сътворил небето и земята.

След това почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан не желаел повече да слуша. Заповядал да им снемат знаците на тяхното високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски служители ги облекли в женски дрехи и почнали да ги развеждат из града за смях на всички.

Максимиан се надявал, че сановниците, свикнали към почит, не ще могат да понасят такъв позор и ще се отрекат от вярата си. Но се измамил. Сергий и Вакх счели не за позор, а за слава и чест да търпят хули заради Христовото име. Останали твърди във вярата си.

Максимиан ги повикал и започнал ласкаво да ги увещава:

– Верни и любезни мои приятели, как се решихте да оскърбите великите богове? Как се решихте да огорчите мене и да си навлечете такова нечестие? Вие знаете как ви обичам. Но мога ли спокойно да гледам как вие подлагате на поругание нашите велики богове? Не ми се иска да ви предам на смърт. Затова ви моля – откажете се от Тоя дърводелски Син, Когото евреите разпънали на кръст като злодей. Не се прелъстявайте от християнските басни, но се обърнете към нашите велики богове. Тъй ще получите от мене милости повече, отколкото досега.

Напразни се оказали увещанията и обещанията на императора. Въодушевени от любов и вяра, умъдрени от Пресветия Дух, Сергий и Вакх с голяма сила доказали на императора суетността на идолопоклонството. Изповядали Спасителя като Единороден Син Божи.

Разгневен до полуда, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните управители на име Антиох, известен със своята жестокост и омраза към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да употреби всички мерки и средства, за да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със смърт.

При пътуването си двамата изповедници непрестанно се молели на Господа да ги подкрепи. И Господ ги подкрепил и укрепил. Обрадвал ги с чудесно явление.

Войниците и изповедниците спрели на едно място да пренощуват. Стаята на Сергий и Вакх внезапно била озарена от необикновена светлина. Явил се ангел, който им казал:

– Дерзайте, служители Христови, и се борете като добри воини Христови. Вие ще победите и ще получите от Христа Бога небесни венци. Той няма да отстъпи от вас при вашите страдания. Ще ви дава помощ и сила!

Това видение изпълнило сърцата им с радост. Те продължили бодро пътя, като славели Бога с псалми и други духовни песни.

Антиох се почудил, като видял доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат голяма сила пред императора. Сам той получавал от тях милост.

Като узнал за какво са доведени, Антиох почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Наред с това им представил ужаса от смъртно наказание. Опитал се да ги заплаши.

Те му отговорили:

– Напразни са твоите думи. Честта и безчестието на тоя свят, животът и смъртта – всичко това е нищо за ония, които очакват вечния живот. Христос е наш живот. Смъртта за Христа Господа е придобивка за нас.

Антиох заповядал да затворят Сергий в тъмница. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно бит. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче тайно го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.

В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя приятел Вакх. През нощта след мъченическата смърт Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна радост лице. Възвестил му, че вече е минал към вечния блажен живот. Той го укрепил за предстоящия подвиг.

Сергий почнал радостно да очаква смъртта. На другия ден той пак твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на управителя да замине за друг град в областта си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказание за този, от когото в миналото очаквал милост. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в железни обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви подир него с тия ужасни обуща.

Зает с мисли за небесното, при пътуването Сергий не чувствал болките. Той пеел псалм 39: „Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли. Извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми“.

След като пристигнали на определеното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тъмница. Там през нощта ангел Господен изцерил раните на мъченика.

На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това чудо не смекчило сърцето на Антиох. Той не поставил разума си в действие да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил осъден на смърт.

Пред палача мъченикът изпросил време за кратка молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.

Светите мъченици Сергий и Вакх пострадали за тържеството на Божията църква в 295 година.

Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...