На 7 декември 1937 г. умира писателят Антон Страшимиров!

Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик.

Антон Страшимиров е една от най-интересните, колоритни и нестандартни фигури в историята на българската литература и култура, личност, изтъкана от противоречия и крайности. Известен с критическото си перо белетрист, драматург, публицист, общественик, с многолик образ – новатор, бунтар, антимонархист, модернист, народопсихолог и антифашист, Страшимиров се изгражда като личност на границата на две столетия. Близо половин век той е в непосредствен досег с живота на народа през едни от най-драматичните години от историческото развитие на страната ни след Освобождението.

Антон Страшимиров е роден на 15 юни 1872 г. във Варна, но родословните му корени водят към Серско. Затова Македония си остава трайната любов на неговия живот. Брат е на политика и народен представител Тодор Страшимиров и на писателя и историк Димитър Страшимиров. Учи в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което също не завършва. В периода 1889 – 1894 г. учителства в различни села във Варненско и Бургаско. Страшимиров вижда своето призвание като будител и работи активно за издигане на ролята на народния учител, а също и за сдружаване на учителите в самостоятелен съюз. Увлича се от народническия социализъм. Литературния си дебют прави на 17 години със стихове в шуменското списание „Искра“.

През 1896 г. Антон Страшимиров е в Берн, Швейцария, където следва география и слуша лекции по психология и литература. Там е силно повлиян от творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг и Морис Метерлинк. След завръщането си в България той отново преподава – първо във Видинската гимназия (1898 – 1899), а после една година в Педагогическото училище в Казанлък. Във Видин Страшимиров е един от редакторите на литературното списание „Праг“, на чиито страници демонстрира своето „ново направление“.

Много важен етап в идейната еволюция на писателя е сп. „Наш живот“, което издава през 1901 – 1902 г., 1906 – 1907 г. и 1910 – 1912 г., като през 1910 – 1911 г. е с името „Наблюдател“. През 1902 г. Антон Страшимиров е избран за народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия, което по-късно се превръща в Радикалдемократическа партия. Още два пъти е депутат (1911 г., 1929 г.). Пак като сподвижник на радикалдемократите Страшимиров става и един от основателите и редактор (през първите 2 години) на сп. „Демократически преглед“, което излиза от 1902 г. Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански, а с перото си неизменно служи на каузата за освобождение на Македония. Редактира в. „Реформи“ (излиза от 1899 до 1905 г.), орган на Върховния македоно-одрински комитет, издава списание „Културно единство“ в Солун.

Антон Страшимиров участва като доброволец в Балканската война и е награден с войнишки кръст за храброст, а през Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент – сътрудничи на в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“. През 1921 г. е редактор на сп. „Наши дни“, посветено на културния живот в България след войните; създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“.

Писателят умира на 7 декември 1937 г. във Виена.

Поклон пред паметта му!

Източник: bnr.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

1 коментар

Comments are closed.