На 5 декември 1916 г. – Първа световна война: Българските войски влизат в Букурещ

На 5 декември 1916 г. български войски влизат в Букурещ по време на кампанията срещу Румъния в рамките на Първата световна война.

В настъплението участват и германски и турски части. Атаката започва веднага след влизането на Румъния във войната на страната на Антантата през есента на 1916 г. Българската армия преминава границата в Южна Добруджа, установена след Междусъюзническата война от 1913 г. и овладява Тутракан и Добрич. Румънците и подкрепящите ги руснаци са разгромени по-късно в битката при Кобадин и са изтласкани до делтата на р. Дунав. През ноември настъпващите откъм Трансилвания германски войски също пробиват румънските линии и настъпват на изток.

През ноември е сформирана т. нар. Дунавска армия, в която влизат български, германски и османски части. България участва в нея с две пехотни дивизии, 6 ескадрона и 32 батареи. Армията форсира р. Дунав при Свищов на 23 ноември, преодолява румънско-руската съпротива при реките Няжлов и Арджеш, след което триумфално влиза в румънската столица. На 6 декември, вече превзет, Букурещ капитулира без съпротива. В началото на януари 1917 г. българските войски завземат Браила и достигат река Серет, където преминават към позиционни действия. Така практически Румъния е окупирана, но България успява да си върне само Южна и Централна Добруджа, докато северната част на областта остава под общото управление на Централните сили.

Според спомените на Георги Ст. Георгиев предложението за парада идва от подпоручик Крум Митаков. Пехотинци, артилеристи и пионери сформират голяма сборна дружина. В нея има представители на всички роти на дивизията. Г. Георгиев описва така парада:

„Ходом, юнаци! Никой няма да избързва! Това е Букурещ, ще минаваме по улици. Да не мисли някой, че пак има нещо да превземаме! И тръгна тая славна дружина, тая славна дивизия, желязната, първата! Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия. Ние ви сочим сто победи! Ние, първа дивизия! Желязната! Славната! Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!“.

След парада по улиците на града Трета армия продължава настъплението си и преодолява румънската съпротива при река Калмацулуй. В началото на януари 1917 г. българските войски завземат Браила и достигат река Серет, където преминават към позиционни действия. Напредването във Влашко принуждава руските войски в Добруджа да се оттеглят още на север. Под натиска на Трета армия цяла Добруджа е освободена до 5 януари 1917 г.

Източник: arhiv.marica.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...