На 29 юни 1865 г. е роден художникът Петко Клисуров!

Петко Клисуров е български художник – живописец, приложник и педагог.

Петко Димитров Клисуров е роден в Казанлък през 1865 година. Родът му е от Клисура и след кържалийските безчинства през 1802 г. бяга в Казанлък, като слага началото на Новенската махала. Бъдещият художник носи фамилията Касърови, но още в младежките си години я променя на Клисуров в чест на града, от който са корените му. Учи в Казанлък и завършва Пловдивската гимназия, за кратко е учител в с.Ветрен, Пазарджишко и в Стара Загора. През 1884 г. получава от Румелийската Дирекция на народното просвещение сумата от 400 лв., с които заминава да следва в Италия. Установява се във Флоренция и следващите три години учи живопис в Кралския институт за изящни изкуства, откъдето приема строгата дисциплина и изискването за абсолютно точно копиране на натурата. За Петко Клисуров натурализмът ще се утвърди като основен възглед за изкуството през целия му живот.

През 1888 г. завършва Кралската Академия, като година по-рано е постъпил и в частното ателие на проф. Джузепе Чаранфи. По време на следването си е удостоен с четири сребърни медала за отличие.

След завръщането си в България 1888 г. Клисуров се занимава с учителска практика в родния Казанлък, в Пловдив, Варна, Сливен и София. Между 1899 и 1908 година е хоноруван преподавател в Рисувалното училище, а редовен — от 1911 до 1920 г. През строгата му, дори педантична, школовка минават известни български художници като Александър Миленков (1899-1901), Владимир Димитров-Майстора (1903-1908), Тръпко Василев и Георги Машев (1906), Бенчо Обрешков (1918-1920), Дечко Узунов (1919-1920), Иван Пенков (1919–1921).

Петко Клисуров твори в областта на живописта и приложното изкуство. Известни негови платна са „Дръндар“ (1906), „Портрет на д-р Русев“, „Портрет на Русева“, „Люляци“, „Натюрморт“ (1921). Негово дело е пострадалата по време на бомбардировките на София стъклопис в Синодалната палата в София. Мозайката „Исус Христос“ в храм-паметник „Александър Невски“ представлява копие на негова икона.

През 1892 г. на Пловдивското изложение е награден със сребърен медал. Получава награда и от Световното изложение в Париж, 1901 г. за проект на килим. Участва в международните изложби в Белград и Сен Луи през 1904 г., в Брюксел 1905 г. и в Лондон 1907 г. Удостоен е с руските ордени „Станислав“ и „Свети Александър“ V степен.

Художникът умира на 13 май 1933 г. в София.

Картини на Клисуров са притежание на Националната художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък и други галерии в страната.


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!