На 29 септември 1912 г. умира революционерът Тодор Лазаров!

Тодор Лазаров Хаджидимитриев с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тодор Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя. Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” и става прогимназиален учител в Щип. След една година напуска училището и се занимава с търговия. Лазаров говори френски, османски турски и фарси.

Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894-1895 година, заклет от Даме Груев. През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера. В 1899 г. е арестуван от османските власти и осъден на 4 години, които излежава в затворите в Скопие и Прищина. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам. След Младотурската революция в 1908 година е освободен. Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното управително тяло.

След изпаряването на Хуриета през 1909 – 1910 заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов. Заболял от туберкулоза се самоубива след избухването на Балканската война. Според Георги Попхристов последните думи на Лазаров са:

„ Македония е изгубена. “

Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:

„ Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата.

Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави… Трагедията на революционера бе необхватна… Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта“

Тодор Лазаров умира на 29 септември 1912 г. в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org 

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.