На 24 август 1966 г. умира художникът Борис Ангелушев

Борис Ангелушев е български художник и основоположник на книгооформлението в България.

Известен е с множеството сатирични рисунки и карикатури на антифашистка, политическа и обществена тематика, както и с двете монументални живописни платна „Аспаруховата конница минава Дунава“ и „Обесването на Васил Левски“, включвани в читанки и учебници. Изкуствоведите му отреждат голяма роля най-вече за приноса му към илюстрацията и изкуството на книгата, за което две години след смъртта му, през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на името на Ангелушев (възстановена след прекъсване през 2006 година).

Борис Димитров Ангелушев е роден на 25 октомври 1902 г. в Пловдив в семейството на македонски българи от Плевня, Драмско. Брат е на лекаря Живко Ангелушев.

След предварително положени изпити в София, през 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия, където по-големият му брат Живко вече следва медицина. Завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев.

Автор на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери, през 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в Чехословакия, после в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си Герда Глоке.

През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.

В края на 1930-те години създава серия от рисунки на характерни народни типове, изпълнени с черна креда – „Въглищар“, „Старият овчар“, „Караул“ и др. Проявява интерес към историческата тема, която разработва в едни от малкото си живописни композиции – „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942). През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров.

През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон. Сред тези марки са „Връщането на Южна Добруджа на България“ от 1940 г. с номинал 1 и 2 лева, „Обединена България“ от 1941 г. с номинал 2 лева, марката „Заем на свободата“ от 1945 г. с номинал 50 лева, марките „Партизани“ от 1946 г. с номинали 5 и 50 лева и др. За тяхното графично оформление създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.

По време на бомбардировките на София е евакуиран със съпругата си в с. Железница.

През октомври 1945 г. създава корицата на първия брой на списание „Жената днес“.

След 1950 г. илюстрира „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов.

В началото на 1960-те години се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература. Автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ през 1962 г.

Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия, множество галерии в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Умира на 24 август 1966 г.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!