На 23 септември 1902 г. избухва Горноджумайското въстание!

На 23 септември 1902 година избухва едно от най-важните бойни сражения за българите в Македония – Горноджумайско въстание.

Тогава българското население в Североизточна Македония се организира от Върховния македоно-одрински комитет и започва планирана атака срещу османското владичество. Избухването на въстанието е част от мащабния план на комитета, който цели да привлече вниманието на западноевропейските страни към македонския въпрос. Организацията ВМОРО отказва да подкрепи плана на Върховния македоно-одрински комитет, но това не спира революционните чети.

Въпреки бързото потушаване и слабата организация на Горноджумайското въстание, то успява да провокира интереса на международната общност към македонския въпрос.

Причина за организирането на Горноджумайското въстание се появява, след като част от българските земи са освободени през 1878 година. Тогава в част от българските територии се установява независимост и започва възстановяването на българската държава. В същото време областите в Македония и Одринска Тракия остават под турско командване. Османската империя обещава, че ще извърши реформи в тези райони и ще ограничи влиянието си в тези земи. В действителност обаче българите, които живеят в тези региони жадуват за свобода. През този период Османската империя няма силни позиции в балканските територии и това дава възможност на българите в Североизточна Македония да се организират в чети. Създават се няколко революционни групи, които са обединени от идеята за независима Македония. По време на деветия конгрес на Върховния македоно-одрински комитет се взима решение за избухването на въстание по тези земи. В началото на месец август 1902 година започва подготовката за Горноджумайското въстание.

През септември 1902 година организацията на въстанието навлиза във финалната си фаза. Тогава много революционни чети заминават за областите Костурско, Леринско, Воденско и други. Голяма част от революционерите се установяват в района на Пиринска Македония, където започват да убеждават местното население, че въстанието се подкрепя от Княжество България и българската армия ще участва в бойните сражения.

В действителност, нещата не стоят по този начин. През този период правителството на Петко Каравелов издава заповед, в която забранява дейността на македоно-одринското дружество. В същото време България се опитва да получи международно финансиране, което ще стабилизира икономиката на държавата. Избухването на едно въстание ще окаже лошо влияние върху имиджа на страната ни в международен план. Поради тази причина още в самото начало правителството на Петко Каравелов заявява, че се разграничава от революционните действия и моли организацията на въстанието да бъде отложена във времето. ВМОРО също отказва да се включи в Горноджумайското въстание и смята, че стратегически ще бъде по-добре, ако бойните сражения се отложат с една година.

Въпреки всички протести, на 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласува за започването на въстанието. Официалната дата, на която трябва да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първоначалния план бойните действия трябва да започнат от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник. На 23 септември се случва едно неочаквано събитие, което променя първоначалната организация на въстанието. При опит за самозащита в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в сражение с местните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом разбират за случилото се, останалите революционни чети започват да мобилизират войската си и да изпълняват плана на въстанието. Бойните действия в района продължават до началото на месец ноември. Постепенно въстанието се разпространява около двата бряга на река Струма – в Горна Джумая, Петрич и Мелник, но не засяга мюсюлманските селища в региона. В същото време Османската империя упражнява натиск върху българската държава и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху революционните чети и въстанието е потушено. Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други.

След Горноджумайското въстание голяма част от революционните комитети в Македония са унищожени. Тази забрана оказва влияние върху дейността на ВМОРО. От организацията са принудени да ускорят подготовката на въстанието, което планират. В същото време над 2000 българи от Североизточна Македония остават без дом и са принудени да потърсят помощ от Княжество България.

Въпреки своето преждевременно избухване, Горноджумайското въстание предизвиква реакцията на международната общност и повдига въпроса за освобождението на Македония. То предизвиква промяна в отношението към македонския въпрос и въвежда нови реформи в политиката на македонската държава. Горноджумайското въстание се превръща в повратен момент за борбата за независимост на Македония.

Източник: bg.wikipedia.org


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!