На 15 септември църквата почита Свети Никита!

Когато честният и животворящ Кръст Господен – това знамение за победа, бил издигнат високо над света, съименникът на победата свети Никита застанал под неговата сянка. Вчера ние празнувахме Въздвижението на светия Кръст, непобедимата победа за света, а днес облажаваме свети Никита, чието име означава победител.

Този добър воин на Иисуса Христа застанал под кръста като под знаме, за да води битка против враговете на светия Кръст, в чест на Разпнатия на него. Един воюва за земния цар, друг – за своя живот и суетна слава, трети – за временните богатства, а свети Никита воювал за Единия си Господ Иисус Христос, Който е Цар на всяко творение, наша слава и неоскъдняващо богатство. За това, къде и как се подвизавал заради Христа този воин, разказва следното.

Когато при царуването на светия равноапостолен цар Константин Велики християнската вяра започнала да се разпространява по цялата вселена, тогава и в готската страна, отвъд Истър (старото име на река Дунав, бел.ред.), като светъл лъч в тъмнината възсияло светото благочестие. В тази страна бил роден, кръстен и възпитан свети Никита. Готският епископ Теофил († около 340 г., бел.ред.), който взел участие в първия Никейски съборРечник, изповядвал догматите на православната вяра и подписал определенията на събора, просветил Никита със светлината на вярата и го кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух.

В скоро време древният завистник – дяволът, който не понесъл това, че светата Христова вяра се разпространява и броят на християните все повече и повече се увеличава, повдигнал в тази варварска, омрачена от идолослужението земя, борба и жестоко гонение против изповедниците на Христовото име и вярващите в Господа. Духът на злобата внушил на княз Атанарих да избива християните и да изтрие от земята си дори спомена за тях. По това време сред готите започнали междуособни войни. Те се разделили на две части: едната имала за вожд Фритигерн, а другата била ръководена от жестокия мъчител Атанарих. Когато единоплеменниците се срещнали в кръвопролитна битка, Атанарих, който притежавал повече сила и храброст, разгромил своя противник и обърнал войската му в бягство. Победеният Фритигерн избягал в Гърция, където потърсил помощта на христоненавистния цар Валент (царувал от 364 до 378 г., бел.ред.). Царят заповядал на войската си в Тракия да му се притече на помощ. След това заедно с оцелелите си воини и събраните в Тракия гръцки войски Фритигерн излязъл на битка срещу съперника си. Когато преминавал Истър, той заповядал да направят изображение на светия Кръст и да го носят пред полковете му. Така той нападнал Атанарих. Сражението било ужасно, но с помощта на Кръста християните победили Атанарих и цялата му войска: едни убили, а други пленили, а самият Атанарих с малка дружина едва успял да избяга. Оттогава християнската православна вяра все повече и повече се разпространявала сред готите, защото, като видели проявената в битката непобедима сила на кръста, мнозина повярвали в Разпнатия на кръста Господ.

Когато починал епископ Теофил, катедрата му заел Урфил- мъж благоразумен и благочестив. Той създал за готите букви и превел от гръцки език много книги, така че светата християнска вяра се разпространявала сред тях все повече. За утвърждаването на вярата в Христа способствал с ревността си и свети Никита, един от най-благородните и славни мъже на тази земя. С благочестието и боговдъхновените си слова той довел мнозина при Господа.

След известно време нечестивият Атанарих отново се завърнал в родината си. Придобил власт и сила, подучван от бесовете, той започнал в своята област страшно гонение против християните, като се опитвал да отмъсти за унижението, че бил победен и посрамен от тях в битката.

Тогава, разпалван от божествена ревност, свети Никита излязъл на борба с двама врагове – невидимия и видимия. Борбата против невидимия враг той водел, като обръщал неверните в истинската вяра и подготвял вярващите към мъченически подвиг. А с видимия враг се борел, като изобличавал мъчителя Атанарих и го укорявал заради неговото безбожие и безчовечност и за това, че подлагал на мъки много вярващи християни. Свети Никита победил и двамата – и дявола потъпкал, и жестокостта на мъчителя преодолял. Различните мъчения, с които искали да накарат добрия страдалец да се отрече от Господа, били безсилни и самият мъчител недоумявал защо въпреки могъществото си не може да склони към своето злочестие един раб Христов, твърд в изповеданието си като здрав и непоклатим стълб.

Какво измислил тогава беззаконникът? Той решил да унищожи с огън онзи, когото не могъл да унищожи с множество рани, мъчения на плътта и смазване на членовете. Но какво постигнал нечестивецът? Той изгорил повече самия себе си с яростта си, отколкото мъченика – с пламъка, защото, макар и да се намирало в огъня, тялото на свети Никита останало невредимо. А мъчителят и без огън изгорял от безбожието си, защото умъртвил душата си и тялото си приготвил за ада. Така свети Никита воювал за Христа под знамето на кръста и се показал победител не само по име, но и в действителност.

Ангел Джамбазки

Тялото на светеца, неповредено от огъня, останало непогребано и захвърлено с безчестие. По това време в готската страна живеел един благочестив християнин на име Мариан, роден в киликийския град Мопсуестия. Той бил дошъл тук по някаква своя работа и останал доста продължително време. Мариан се запознал със свети Никита и спечелил приятелството и любовта му – особено го обикнал тогава, когато видял, че светият подвижник изповядва Христовата вяра и е готов дори да пролее кръвта си за нея. И ето, той решил да вземе тялото на обичния си приятел и мъченик Христов и да го отнесе в родната си страна. Но се опасявал да изпълни замисъла си от страх пред княза, който заповядал никой да не смее да погребе тялото на мъченика. Тогава Мариан решил тайно през нощта да го вземе при себе си.

Когато паднала нощта, той бил готов да отиде и да изпълни намисленото дело, но тъмнината и дъждът му попречили. Мариан силно скърбял, защото не виждал къде да върви и как да намери тялото на мъченика. Но Бог, на всички утешения, някога показал на влъхвите със звезда пътя към Витлеем (Мат. 2:2), утешил и него и му посочил благоприятен път към тялото на светеца: Той пратил небесна сила във вид на звезда, която засияла пред Мариан и го повела в нужната посока. Звездата светела и разпръсквала нощния мрак, а той я следвал с радост. После тя спряла над мястото, където било тялото на светеца, а Мариан го обгърнал с чиста плащаница и го отнесъл в къщата си.

Така той получил търсеното съкровище. Скрил го старателно в жилището си за известно време, а скоро след това се завърнал в отечеството. Той взел със себе си тялото на светия мъченик и с почести го погребал в своя дом в град Мопсуестия.

Бог благословил дома на Мариан заради Своя мъченик свети Никита, както някога благословил с много богатства дома на Потифар заради Иосиф (Бит. 39:5) и дома Аведаров заради Ковчега на Завета (2Цар. 6:11.). Скоро домът на Мариан изобилствал с голямо богатство – и веществено, и духовно, защото при гроба на светеца се подавали множество дарове на всички нуждаещи се и се изпращали изцеления на болните. Целият град и околностите се събирали при гроба му, така че домът на Мариан не можел да побере всички, които идвали тук. Затова вярващите решили да построят църква в името на свети Никита и да положат в нея мощите на мъченика. Те ревностно се заловили за това дело и скоро построил храма. След като строежът бил завършен и храмът бил украсен с подобаващо благолепие, отворили гроба на светия мъченик, взели ковчега, отнесли го в новосъздадената църква и го погребали в земята. Само Мариан успял да вземе за благословия на дома си един пръст от мощите на светеца, който пазел при себе си с благоговение. Никой друг не могъл да вземе нито една частица от мощите на свети Никита.

Веднъж блаженият Авксентий, епископ Мопсуестийски, който построил църква в чест на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник, пратил послание в град Аназарв (или Аназарва – град в Киликия, бел.ред.), където почивали мощите на тези трима светии. В него той молел гражданите на Аназарв да дадат частица от мощите на светите мъченици за новопостроения храм. Тогава те от своя страна помолили епископ Авксентий да им даде в замяна частица от мощите на свети Никита за благословия на града. Епископът пожелал да изпълни молбата им и заповядал да отворят гроба на светеца. И ето, без всякаква видима причина мраморният камък, покриващ гроба, се разпаднал на две половини. Един от присъстващите дръзко докоснал светите мощи и ръката му веднага изсъхнала, а той изпаднал в ужас.

В това време от небето се разнесъл силен гръм, блеснала ярка мълния и всички били обзети от страх. Тогава епископът разбрал, че Бог не благославя да се разделят мощите на светеца и се разкаял за намерението си. Той взел изсъхналата ръка на човека, дръзко докоснал се до мощите на светеца, отново я поставил върху мощите и започнал да се моли:

– О, свети мъчениче Христов Никита! Повече ти приляга да изцеляваш, отколкото да вредиш, защото си благ и подражаваш на Всеблагия Господ. И ако скоро наказа този човек, няма ли още по-скоро да го помилваш?

Едва епископът произнесъл тези думи, изсъхналата ръка била излекувана и всички се чудели на чудесата на свети мъченик Никита и прославяли Бога. И тъй като епископът не се осмелявал вече да се докосва до мощите на светия Божий угодник, благоговейно го опял и отново с чест затворил гробницата му, славейки Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото подобава слава, чест и поклонение вовеки. Амин.

3 ВМРО

Източник: crkvenikalendar.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.