На 14 юни 1856 г. е роден българският политик Димитър Благоев!

Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Използва псевдонимите Novus, Благоев и други. Изповядва марксистки идеи, в статиите си предлага идеята за организиране на работническата класа и за придаване на политически характер на борбите ѝ. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.

Димитър Благоев е роден на 14 юни 1856 г. в село Загоричани, Костурско, където получава началното си образование. Негов учител там е Георги Динков. През 1871 г. заминава за Цариград, където остава до 1874 г. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874 – 1875), Габрово (1875 – 1876) и Стара Загора (1876 – 1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски като техен осведомител. От 1876 г. и след 3 март 1878 г. работи в тютюнев склад в Свищов, където основава Българска Легална Авангардна Група „Освобождение“, откъдето е и неговият основен псевдоним-Благоев. Но тъй като няма изискуемата възраст от 35 години за народен представител по тогавашния закон, успява да влезе като народен представител едва след 1891 г.

По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 – 1880), където е студент в Духовната академия неговият брат-близнак, а от 1881 г. – в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници – една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. По-късно руският социалистически водач Владимир Ленин казва, че „за дванайсет години, от 1883 до 1895 година,… единственият опит да се създаде социалдемократически работнически печат в Русия“ е вестник „Рабочий“.Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.

Скоро след завръщането си в България Димитър Благоев пише първите си статии във вестник „Македонски глас“ и започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се „противопоставя“ на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. В Шумен работи заедно с Янко Сакъзов. През 1890 г. се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.

През лятото на 1891 г. Димитър Благоев поема ининцативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ – първото оригинално марксистко съчинение в България.

През 1892 г. публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември същата година в Търново под съвместната редакция на Благоев и Никола Габровски започва да излиза органът на БСДП – вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа, в което си схващане си противоречи с организацията на „съюзистите“ – Българският социалдемократически съюз. Те смятат соцално-икономическата обстановка в България за недозряла за създаването на партия. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на народничеството в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа.

Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов – след множеството политически уволнения, през 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894 г. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия. Причина за изострените му отношения със Стамболов са „интернационалните“ възгледи на Благоев.

През 1897 г. Благоев започва да издава списание Ново време, което редактира почти до края на живота си.

Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството. В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев заявява, че е готов да участва в дейността на пловдивското македонско дружество, но отказва да се занимава главно с Македония. Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество и в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република

По време на Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1914 – 1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по Македонския въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „Балканска федерация“. Лансира тази си идея при участието си в Първата (1909 г.) и Втората (1915) балканска социалдемократическа конференция – срещи на социалдемократическите партии от Балканите.

В 1914 година заедно с Георги Миндов съставя първия сравнително най-пълен „Руско-български речник“.

В 1913 г. отново е избран за народен представител. Като такъв, в 1914 г. гласува заедно с групата на „тесните социалисти“ против сключването на военния заем на прогерманското правителство на Васил Радославов. Пред заседание на XVII-то Обикновено Народно събрание на 16 декември 1917 г. прави остро политическо изказване, съдържащо твърдението, че не е българин, а македонски славянин, което редица автори тълкуват по-късно като форма на македонизъм. По време на Първата световна война заклеймява изповядвания от някои от европейските соцалдемократически партии социалшовинизъм, призоваващ за „защита на отечеството“ (т.е. продължаване на войната). Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа.

Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София. Погребението му се превръща в една от първите грандиозни манифестации на социалистите срещу сговористкия режим.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.