На 14 юли 1971 г. умира българският юрист Димитър Силяновски!

Димитър Силяновски е виден български учен юрист и общественик, председател на Македонския научен институт.

Димитър Антонов Силяновски е роден в 1892 година в Крушево, днес в границите на Северна Македония. Дядо му е строител на главната църква в града. Димитър Силяновски учи в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Записва математика в Софийския университет. В 1915 година завършва право в Юридическия факултет на университета. Работи в Софийския търговски съд. Специализира съдоустройство и съдопроизводство в Германия и Австрия (1925). След завръщането си в България започва да преподава в Юридическия факултет. През 1928 става доцент, а в 1932 година – професор по граждански процес. Води курсове по предпазен конкордат и по трудово право (1940 – 1942). Известно време е декан на Юридическия факултет, а в 1944 година става ректор на Университета. От 1938 г. също така е бил зам.-ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС).

Димитър Силяновски развива и активна дейност за каузата на македонските българи. След Първата световна война се включва в дейността на македонските бежански организации. Той е активен участник в дейността на Македонския научен институт, като от 1930 г. е член на Управителния му съвет, а през 1940 г. е подпредседател на Изпълнителния съвет.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и уволяването на старото ръководство на МНИ през януари 1945 година Силяновски е назначен за председател на Института. Но през ноември 1945 Силяновски се отказва от участие в ръководството на МНИ, поради засиления натиск от страна на комунистическата власт за фалшифициране на историята на Македония и нейното българско население.

Димитър Силяновски е баща на композитора Трифон Силяновски.

Димитър Силяновски умира на 14 юли 1971 г.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.