На 14 май църквата почита Св. мъченик Исидор!

На 14 май църквата почита Св. мъченик Исидор!

В първата година от царуването си император Декий издал указ за преброяване на подлежащите на военна служба и за събирането им в полкове по всички области и страни на империята. Поради това корабите на воеводата Нумерий се отправили за остров Хиос, за да съберат младежите, годни за военна служба.

По същото време на остров Хиос живеел Св. Исидор, родом от град Александрия, с крепко телосложение, мъжествен по дух, вярващ християнин. Живеел богоугодно, в пост и добротворство, чужд на суетата и нечистите светски удоволствия. Не по-малко се пазел и от нечистите дела на елините. Заради храбростта и мъжеството си бил записан в полка на Нумерий.

Не след дълго пристигнала нова императорска заповед – да бъдат принуждавани всички християни да се покланят на римските божества. Който откажел, трябвало да бъде принуден чрез изтезания. Заповядано било да се следят особено воините и ако сред тях се окажел някой християнин, трябвало да го накарат да се поклони и да принесе жертва на идолите, както бил древният римски обичай.

Тогава един стотник на име Иулий отишъл при Нумерий и му донесъл, че блаженият Исидор е християнин. Воеводата заповядал веднага да го извикат и щом се явил пред него, го попитал:

– Как се казваш?

– Името ми е Исидор – отвърнал светият.

– Ти ли не искаш да се подчиниш на заповедта на нашия император Декий и да принесеш жертва на боговете?

Исидор отвърнал:

– Какви са вашите богове, че аз, християнинът, да им принасям жертва? Те са идоли глухи, слепи и безжизнени.

– О, ти, зъл и безчестен хулител, заслужаваш наистина страшни мъчения и смърт!

– Наистина заслужава да понеса страдания за моя Бог. За Неговото пресвято Име съм готов на всякакви мъчения и смърт, за да ме сподоби Моят Владика с участта на светите мъченици, пострадали за Неговото свято Име. Вярвам и се надявам, че всички, които са възложили упованието си на Него, няма да умрат, както е казал сам Нашият Господ Иисус Христос: „който вярва в Мене, има живот вечен“.

– Ще принесеш ли жертва на боговете, ако искаш да останеш жив, или няма?

Светецът отвърнал:

– Даже и да ме убиеш, над душата ми нямаш власт. Мъчи ме както искаш, аз имам за Помощник истинския жив Бог и Господ Иисус Христос, Който е с мен сега и ще бъде с мен и след смъртта ми, и аз ще бъда с Него. Няма да спра да изповядвам

Неговото пресвято име, докато в тялото ми има живот.

– Подчини се на царския указ и принеси веднъж жертва, а после прави каквото искаш.

Светецът обаче казал:

– Не се надявай, нечестивецо, да ме прелъстиш с коварството си. Онзи, който се е отрекъл веднъж от Христа, своя Бог, може ли да се нарече Негов верен раб? Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. Но аз не мога да си позволя даже да си помисля нещо, неугодно на Господа.

– За твое добро те съветвам, Исидоре, послушай ме! Ако не ме послушаш, ще те подложа на страшни мъки и ще те мъча, докато не изповядаш колко са велики нашите богове.

Тогава Нумерий заповядал на войниците да го прострат на земята и четирима от тях да го бият жестоко.

Докато го биели, събралите се около него го убеждавали:

Ангел Джамбазки

– Покори се на волята на императора, Исидоре, ако не искаш да се простиш в мъки с живота.

Но светецът им отвръщал:

– Аз се покорявам на волята и заповедите на моя Бог и небесен Цар, Който пребъдва вечно. Него аз изповядвам и почитам. Няма да се отрека от Него и Той няма да се отрече от мен в съдния ден.

След това мъчителят употребил много време с обещания и със заплахи да склони светеца да се поклони на боговете, но безуспешно. Мъченикът продължавал да кори както него, така и боговете му. Накрая, преизпълнен с гняв, Нумерий му казал:

– Ще заповядам да нарежат на парчета твоя долен език.

– И да нарежеш езика ми, устата ми няма да спрат да изповядват Христовото име.

Военачалникът заповядал да му отрежат езика. Но и след това светецът продължил да говори съвсем отчетливо, прославяйки Христа, истинния Бог. От страх воеводата паднал на земята и онемял. Когато го изправили, не можел да произнесе нито дума и се опитвал да обяснява с ръце. После поискал хартия и написал: „За неподчинение на царския указ Исидор да бъде посечен с меч.“

Щом прочели това на мъченика, той възкликнал радостно:

– Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че не ме лиши от благодатта Си! Славя Те, Владико, мой живот, мое дихание! Възпявам Те, Господи, сило моя, Просветител на моя ум! Славя Те, че ми даде език, за да възпявам непрестанно Твоето величие!

Палачът повел мъченика към мястото на посичане. Свети Исидор, без да се бави, с радост се устремил към своето заколение. Като вдигнал светлото си лице към небето, светецът рекъл:

– Свети Владико, славя Те, че в милостта Си сега ще ме приемеш в селенията Си и в мястото за упокой!

Пристигнали на мястото, където трябвало да отсекат главата му и той поискал разрешение от пазача да се помоли. След продължителна молитва склонил пред меча честната си глава и бил посечен за изповядване на името на Иисус Христос, Божия Син, преклонил на кръста Своята пречиста глава заради нас, грешните.

Мъчителите оставили честното тяло на светия мъченик без погребение, за храна на кучета и зверове. Но един от другарите на светеца на име Амоний, таен християнин, го взел и заедно с други верни братя изкопал гроб и положил като драгоценно съкровище в земята честното тяло на Исидор. Същият християнин повторил доблестния подвиг на Исидор – след пътуване по Хелеспонтския проток, в Кизик, той приел мъченически венец. Впоследствие една благочестива жена на име Миропия, дошла от град Ефес, извадила от земята честните мощи на светеца. Помазала ги с драгоценен балсам, увила ги с чиста плащаница и ги положила на почетно място. Щом се прекратило гонението на християните, в чест на свети Исидор била издигната църква, в която болните получавали изцеление от най-различни болести чрез светите мощи на Христовия мъченик, за слава на Христа, Нашия Бог, прославян во веки с Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

3 ВМРО

Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.