На 14 август е убит българският писател и партизанин Кирил Маджаров

Кирил Маджаров е български писател, обществен деец, комунист и анти-фашист. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.

Кирил Маджаров е роден през 1914 г. в гр. Смолян, кв. Устово. Представител на фамилията Маджарови – потомствени занаятчии златари и видни общественици, оставили трайна диря в новата стопанска и културна история на Средните Родопи. Завършва прогимназия в Устово, а гимназия – в Райково.

За дейността си на активен ремсист е преследван и напуска гимназията. Завършва като частен ученик, а след това работи в Устовската популярна банка. През 1936 г. е приет да учи право в Софийския университет и, за да се се издържа, работи като линотипер в печатница.

Първите му стихотворения се появяват във вестник „Родопска мисъл” през 1934 г. Сътрудничи със стихове и проза във вестниците „Жупел”, „РЛФ”, „Час”, „Академик”, „Красногор”, „Горчив смях”, Хоро”, „Хоровод”, „Арденска дума” др. Уредник на в. „Родопска мисъл” заедно с Анастас Примовски и Николай Перич. Използва за хумористичните си работи псевдонимите Бодил, Осин, Николин, а за статиите си – Звезделин Николов.

На неговото име е учредена национална награда за поезия.

Участва в политическите борби на БКП в Родопския край и в акциите на революционното студентство. Като стажант-адвокат продължава да работи в печатницата, а живее в село Казичене. През 1942 г. във военен чиновник в град Ксанти. Скоро е уволнен за контакти с гръцките комунисти. След завръщането си в родината работи в „Храноизнос”.

По време на Втората световна война, през март 1942 г., Кирил Маджаров е мобилизиран отначало в Крумовград, а после в българския окупационния корпус в град Чачак, Сърбия. Бяга и се присъединява към югославските партизани на 14 август 1944 г., същата вечер е убит от вражеска мина в сражение при атаката на град Куршумлия, едва на 30 г.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.