На 13 април църквата почита Св. свещеномъченик Артемон!

На 13 април църквата почита Св. свещеномъченик Артемон!

През време на гонението срещу християните, предприето по заповед на император Диоклетиан (284-305 г.), в Лаодикия живял благочестивият свещеник Артемон.

Един ден в града пристигнал от Рим специален чиновник на име Патрикий. В изпълнение на императорската повеля той задължавал християните да принасят жертва на езическите идоли и да им се покланят като на богове. Непокорните били подлагани на жестоки мъчения и били убивани.

Като научил за пристигането на Патрикий, лаодикийският епископ Сисиний взел със себе си свещеник Артемон и някои християни, отишъл една нощ в капището на Артемида, счупил и изгорил намиращите се там идоли. След това отишъл в християнския храм, който бил извън града, и предупредил християните за предстоящите изпитания.

– Чеда мои, слушам, че антихристът идва в града – казал той. – Той иска да убива християни. Бъдете твърди. Нищо да не ви отделя от любовта Христова: нито огън, нито меч, нито зверове, нито най-мъчителна смърт.

От Лаодикий Патрикий отишъл в Кесария Палестинска. Със себе си той взел и задържания под стража Артемон. Престарелият свещеник твърдо понасял продължителните и тежки мъчения. Като наблюдавал неговата твърдост, езическият жрец Виталий повярвал в Христа и станал ревностен християнин. По-късно той бил ръкоположен за епископ в Кесария и се грижел много за разпространение на християнската вяра.

Изтощен тялом, но бодър духом, престарелият презвитер Артемон по чудо се освободил от тъмницата и по Божия повеля отишъл на уединено място в Мала Азия. И тук той просвещавал езичниците със светлината на евангелското слово и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Най-после св. Артемон бил хванат от фанатизирани езичници, които отсекли главата му с меч. Така верният Божи служител получил мъченически венец и се преселил във вечните небесни обители.

Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.