На 12 юли църквата почита Св. Вероника!

На 12 юли църквата почита Св. Вероника!

Св. Вероника или Береника означава „носител на победата“. Тя е била известна както във византийския Изток, така и в Латинския Запад.

Легендите твърдят, че сърцето на Вероника трепнало, когато видяла, че Исус носи своя кръст към Голгота, извадила ленена кърпа и изтрила потта и кръвта от лицето му. Тогава се случило нещо невиждано – образът на бъдещия спасител се отпечатал върху нея.

Затова със Света Вероника е свързана историята за Неръкотворния образ на страдащия Спасител.

„Вероника“ се използва от 13 век като обозначение за реликва, почитана в Рим като истински образ на Исус.

Света Вероника е една от популярните народни светии, независимо, че някои църковни институции не са съгласни с историческата достоверност за Вероника и легендите за нея.

Името Вероника е латинският превод на името Беренике, Береника. Превеждат го и като Фере Нике – Носеща Победата.

Други пък смятат, че е Вера Икона = Истинският Образ на Исус Христос. Тази легенда е залегнала в чудесния разказ на Селма Лагерльоф „Легендата за Света Вероника“.

Света Вероника заминава за Европа, за да занесе думите на Христос.

Оставя кърпата в Рим и се отправя към Южна Франция, където пропагандира учението на Христос.

Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че Беренике произхожда от Кесария (Цезарея) на Филип, античната Панеа.

А пред неговата къща се намирала статуя, представляваща коленичила жена, с ръце поставени на челото на човек с кърпа на лицето, а наблизо има лековито растение (билка).

Други я наричат гръцка принцеса или я отъждествяват с Марфа, сестрата на Лазар.

Италианците вярват, че Вероника е изцелила император Тиберий с помощта на ленената кърпа с образа на Спасителя.

12 юли е денят на Света Вероника, която се приема за покровителка на фотографите и в цял свят се отбелязва Световен Ден на фотографа.

Източник: impressio.dir.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.