На 12 август 1858 г. умира генерал-лейтенант Никифор Никифоров

Никифор Петров Никифоров е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 6-и пехотен полк през Сръбско-българската война, военен министър в периода (1911 – 1913), включително по време на Балканската война (1912 – 1913).

Никифор Никифоров е роден на 12/24 април 1858 г. в семейството на богат търговец в Ловеч. Учи в родния си град, а после в Германия и Австрия. Завръща се в Ловеч и помага на баща си в търговията.

Никифоров завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). През м. ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен първоначално в 13-та пехотна плевенска дружина, а след това в 1-ви пехотен полк (1881 – 1884), където е ротен командир. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, през 1883 г. е изпратен на практическа служба в Одеса в руската армия. През 1884 г. завършва Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 16 септември 1885 г. е назначен за командир на дружина в 1-и пехотен полк.

През Сръбско-българската война (1885) година е командир на 6-ти пехотен търновски полк, с който участва в боевете при Драгоман, Цариброд (11 – 12 ноември) и при овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

През 1886 г. командва 10-ти пехотен полк, който участва в потушаването на проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на 9-ти пехотен полк и 4-та пехотна бригада (1887 – 1890).

От 1890 до 1894 г. Никифор Никифоров е инспектор на пехотата, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а през 1895 г. командва за кратко Четвърта пехотна преславска дивизия. На 3 август 1895 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник на Административния отдел и на Канцеларията на Военното министерство (1895 – 1904), като през 1900 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1904 до 1910 г. е дипломатически агент (след 1909 г. – пълномощен министър) на България в Германия и Сакс-Кобург-Гота със седалище в Берлин.

След завръщането си в България Никифор Никифоров става военен министър в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913), а в навечерието на Балканската война е произведен в генерал-лейтенант. След Междусъюзническата война на 4 август 1913 г. преминава в запаса. Той е и деятелен член на Ловчанското културно благотворително дружество в София.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Никифоров е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. Дотогава е давано само на офицери от запаса.

Генерал-лейтенант Никифор Никифоров умира на 12 август 1935 година в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...