На 10 октомври църквата почита Св. мъченици Евлампий и Евлампия!

На 10 октомври църквата почита Св. мъченици Евлампий и Евлампия!

По време на царуването на римския император Максимиан езичниците подигнаха жестоко гонение срещу Христовата Църква. Тогава мнозина от християните оставяха домовете си поради страх от мъчителите и се криеха в планините, в пещерите и пустинните места.

По същото време в град Никомидия живееше един знатен юноша на име Евлампий. Християнин по живот и вяра, той също напусна града заедно с някои други християни и се криеше. Веднъж беше изпратен от тях в града за да купи хляб и тайно да им го занесе в пустинното място. Когато влизаше в Никомидия, Евлампий видя, че над градските врати е закачен лист хартия с написана на него царската заповед за убиване на християните. Щом го прочете, той гласно се надсмя над безумието на нечестивия император: задето не се е опълчил срещу враговете си, а срещу невинните, и с убийствата на безчислено много християни сам довежда страната си до запустяване.

Близо до Евлампий се намираха някои идолопоклонници. Раздразнени от неговата постъпка, те го хванаха, вързаха го и го отведоха пред беззаконния съд.
Съдията – езичник видя, че той е млад и красив по лице, затова първо се опита да го подмами с лукави думи и да го накара да се поклони на идолите. Каза му:
– Самото твое лице явно показва, че не си от простолюдието, но си благороден и уважаван човек. Затова, прекрасен момко, не желай напразно да погубваш твоята хубост и да хвърляш благородството си в безчестие, но се погрижи да умножиш славата и почестите за себе си и за целия твой род! Ако послушаш царската заповед и заедно с нас се поклониш на боговете, тогава от всички нас ще бъдеш уважаван и прославян, и ще получиш от царя дарове, ще бъдеш издигнат на почетен сан и ще прекараш живота си в благополучие. Послушай ме – за твое добро те съветвам – и бъди единомислен с нас! Ето, пред теб са отворените храмове, а в тях има различни богове и олтарите им са пълни с жертви: всички се веселят заради своите богове и им се покланят. Затова влез и ти, и се поклони – така и за себе си ще придобиеш много облаги, и нас ще зарадваш, а също и боговете винаги ще бъдат милостиви към теб.
Евлампий се изпълни с благодатта на Светия Дух и отвърна на беззаконния съдия:
– Твоето сърце е помрачено от коварство, а устата ти излива лукави думи! Суетни и лъжливи са всичките ти обещания. Но няма да ме прелъстиш, измамнико, с нищо и няма да ме откъснеш от моя Христос! О, ако самият ти би пожелал да чуеш моите думи, в които няма лъжа и лукавство, ще познаеш истинския Бог, Когото аз почитам и на Когото се покланям. Тогава и аз бих ти обещал да получиш от Него не временна и суетна чест и слава, но вечна и истинска, и такива дарове и богатства, които нито ти, нито твоят цар, нито целият свят има сега. Но за съжаление ти си глух за истината и няма да послушаш това, което бих ти казал за полза на душата ти – затова и ще наследиш участта на твоите богове в огнената геена, и задето си им принасял скверни жертви, самият ти ще станеш жертва на незаспиващия червей. А аз няма да принеса жертва на бесовете, но на моя Бог ще принеса в жертва възхвала и ще отправя към Всевишния моите молитви (Пс.49:14)!

Щом чу това, съдията взе да го заплашва с мъчения, но той не се страхуваше и се показа готов да претърпи всякакви страдания заради своя Господ Иисус Христос. Тогава съдията заповяда да му съблекат дрехите, да го прострат на земята и да го бият с бичове от жили. Дълго време биха светеца безпощадно, а той всичко търпеше мъжествено, макар и да изпитваше твърде силна болка от раните, които му налагаха. Той така се държеше, сякаш не усещаше никакво страдание. А мъчителят, като видя търпението му, възбуди се от още по-силна ярост – заповяда да го окачат на едно дърво и да стържат тялото му с остри железа. Толкова силно бе изранен светият мъченик, че през дълбоките рани дори костите му се виждаха. След това продължително и жестоко разкъсване на плътта му той лежеше на земята целият окървавен и цялото му тяло беше станало една рана. После съдията измисли друго мъчение: заповяда да завържат пръстите на ръцете и на краката му с тънък ремък и да ги стегнат здраво. Неописуема болка прониза светия страдалец, а палачите с удвоена злоба изтръгваха членовете на тялото му от техните места. Заслепен от ярост, мъчителят налагаше все нови и нови страдания на св. Евлампий: заповяда силно да нажежат едно желязно легло и на него да поставят светеца за да се стопи плътта му като восък от огнените пламъци. Слугите запалиха силен огън, а когато леглото се нажежи, св. Евлампий положи на себе си кръстното знамение, отиде и легна върху нагорещеното желязо сякаш на мека постеля. Плътта му, изгаряна от огъня, се разтопяваше и падаше – и цялото му тяло се изпече като месо, приготвено за храна. Всички помислиха, че в тези мъчения той ще умре (защото не е възможно човешкото естество да изгаря в огън и да бъде живо), но всемогъщият Бог оживотворяваше Своя раб и по свръхестествен начин запазваше душата му в тялото за да яви Своята Божествена сила в неговата немощ и да покаже пред всички търпението на светия мъченик. Хората очакваха, че той ще заспи на това легло със съня на смъртта. Но изведнъж светецът почувства в себе си необикновена сила, стана и вървеше здрав, сякаш не беше понесъл никакви мъчения.

Такава непоколебима и силна вяра в Бога имаше той! След чудесното си оздравяване светият мъченик се престори пред мъчителите уж че съизволява на тяхното нечестие. Тогава хората заедно със своя съдия се зарадваха, обградиха го с почести и внимание, и го поведоха към идолския храм, понеже мислеха, че се е отрекъл от Христа и иска да се поклони на боговете им. След светеца вървеше голямо множество народ, а той вътре в себе си усърдно се молеше на Господа Иисуса Христа да яви Своята сила и да просвети духовно ослепелите хора за да прослави Своето свето име. Влязоха вътре и св. Евлампий видя идола на Марс, който беше по-голям и по-пищен от останалите идоли. Приближи се към него и рече:

– В името на моя Господ Иисус Христос заповядвам ти, ням и бездушен идоле: падни на земята и стани на прах!

При тези негови думи идолът веднага падна със страшен трясък и се разби на дребни части. Ужасени, хората викаха:

– Само християнският Бог е велик и силен!

Това дивно Божествено знамение помогна на мнозина от народа да разберат истината и да повярват в Христа. А съдията се разяри още повече, взе св. Евлампий и отново го водеше на мъчение.

Скоро сестрата на светеца – девицата Евлампия, чу, че нейният брат Евлампий търпи мъчения заради Христа, стана и бързо отиде на мъчилището. Излезе пред всички и със силен глас извика към брат си:

– Нима не е родила нас една майка? И нима не сме научени да вярваме в Единия Бог? Защо тогава ти страдаш заради Христа, а мен лишаваш от тази участ? Защо не ми каза, за да бях понесла и аз мъчения заедно с теб отначало? Аз също искам да умра за моя Господ, както и ти, и нека мъчителите знаят, че съм християнка и съм готова да умра за Христа!

После се обърна към съдията и му рече:
– Слушай, съдия, и знай коя съм аз! Аз съм Христова рабиня. За мен животът е Христос – Той е радост за душата ми, Него обичам и желая да стана благоприятна жертва пред Него! И така, приготви огън, доведи зверове, постави мъчителски колела, наостри мечове и измисли различни мъчения, а след това както искаш, така ме измъчвай заради моя Христос! Аз съм готова да търпя всичко, както и възлюбеният мой брат Евлампий!

Мъчителят се удиви на нейното дръзновение и заповяда да я бият по лицето. Толкова дълго я биха, че я обезобразиха жестоко, а от носа и устата и силно течеше кръв. Св. Евлампий укрепяваше с думите си своята сестра и и казваше:

– Не се страхувай, сестро, от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият (Мат.10:28)!

По заповед на мъчителя бе приготвен силно кипящ казан, за да хвърлят в него и двамата – Евлампий и Евлампия. Когато поискаха да ги отведат, св. Евлампий изпревари слугите и сам влезе в казана, а Евлампия, понеже беше млада девойка, започна да се съмнява и сякаш да се страхува. Щом видя колебанието и, нейният брат я викаше при себе си в кипящия казан, като в някаква прохлада, и и казваше:
– Не се бой, сестро, но дерзай и влез тук! Ето, виждаш, че съм невредим и не изпитвам никаква болка. Също и ти, щом само се докоснеш до кипящия казан, веднага ще почувстваш Божията помощ и ще бъдеш невредима.

При тези думи светата мъченица побърза да влезе при своя брат в казана. Тогава изведнъж силата на огъня се унищожи, казанът стана студен, а светиите невредими възпяваха и прославяха Бога. Хората виждаха това Божие чудо и се удивяваха – и 200 мъже от тях повярваха в Христа, изповядаха, че са християни, и бяха посечени с меч от нечестивите идолопоклонници.

Беззаконният съдия заповяда да избодат очите на св. Евлампий, а св. Евлампия да окачат за косите и да я бият. Тя с търпение понасяше всичко това и казваше:
– Благодаря Ти, Боже, Създателю мой, че ме удостои да страдам заради Твоето свето име!

После мъчителят заповяда да разпалят силно една пещ и в нея да хвърлят светите мъченици. Когато пещта се разгоря, войниците взеха ослепения св. Евлампий и го хвърлиха, а св. Евлампия не чакаше някой да отиде и да я отведе, но сама тръгна към пещта с радост и побърза да влезе в нея, сякаш влизаше в някакво прохладно и приятно място. Но и там светиите останаха невредими и огънят се превърна в хлад – те ходеха сред пламъците, пееха песента на тримата отроци и благославяха Бога.
Мъчителят не знаеше какво повече да им стори и ги осъди да бъдат посечени с меч. Войниците ги поведоха с вързани назад ръце към мястото на убийството. Когато стигнаха, св. Евлампий постави главата си под меча и бе посечен, а св. Евлампия преди посичането предаде душата си в Божиите ръце. Войниците, щом видяха че е мъртва, не и отсякоха главата.

Блажената кончина на светите мъченици е била в 303 г. Св. Теодор Начертани, живял в IX в., е написал канон в тяхна чест; по негово време от мощите на светите Евлампий и Евлампия са се извършвали чудотворни изцеления.

Така св. Евлампий заедно със своята сестра св. Евлампия завършиха подвига на мъченичеството заради Христа и възлязоха заедно при Него – Царя и Подвигоположника, за да приемат от ръката Му венеца на правдата.

Нека по техните молитви Господ Иисус Христос да удостои и нас със Своето Царство – на Него, заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во веки, амин.

Източник: crkvenikalendar.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...