На 10 октомври църквата почита Преп. Теофил Изповедник!

На 10 октомври църквата почита Преп. Теофил Изповедник!

Блаженият Теофил Изповедник се роди от благочестиви родители християни, които живееха недалеч от град Тивериопол (днес – Струмица). На тригодишна възраст той бе кръстен и още от ранна възраст Вишният промисъл по неизследимите си пътища утвърдяваше в душата му такова благочестие и любов към Господа, което по-късно го направи избран съсъд на Божията благодат и непоколебим защитник на светата Православна вяра.

Веднъж родителите му отидоха заедно с него в планината, наречена Селентион, при един праведен духовен старец на име Стефан, за благословение. Св. Стефан ги благослови заедно с детето им и дълго беседва с тях за ползата на душата, поучи ги и ги остави да си отидат с мир. От това време момчето Теофил с благословението на преподобния отец преуспяваше и усърдно изучаваше Божествените книги, беше добронравно и кротко. Когато стана на 13 години, то отиде при преподобния Стефан, а той, щом го видя, попита го:

– Чедо, по каква причина си дошъл при нас?
– Честни отче – отвърна му момчето, – понеже ти ме повика, оставих родителите си и дойдох при теб.
– Кога съм те извикал, чедо? – удиви се преподобният. – И какво ти казах?

Момчето му отвърна:

– Веднъж вървях из нашия град, а ти, отче, се яви пред мен, погледна ме и ми рече: „Чедо Теофиле, отдалечил си се от Господа, Който казва: „Вземи кръста си и Ме последвай“ (Мат.16:24). От тези думи сърцето ми се умили и аз те последвах даже до вратите на тази твоя ограда. Но щом се приближих до тях, ти стана невидим, а аз намерих вратите затворени. И ето, сега, светий отче, не отвръщай лицето си от мен, който искам да се спася!

Преподобният с крайно удивление слушаше думите му – знаеше за себе си, че никъде не беше излизал от килията си, и благодари на Бога задето по такъв чудесен начин призова незлобивото момче. Прие го и започна да го поучава в благочестие и страх Божий. Наставляваше го как да води монашески живот в послушание и пост.

Изминаха три години. Винаги покорен на своя наставник, Теофил все повече преуспяваше в монашеските подвизи и в добродетелта. Преподобни Стефан повика игумена на близкия монастир и му повери своя смирен и трудолюбив послушник за да го постриже в монашество. Игуменът го взе, заведе го в монастира и го пострига.

Теофил Изповедник водеше истински богоугоден монашески живот и се украси с всякакви добродетели – живееше като Ангел сред братята и всички получаваха голяма полза от примера на неговия живот.

Дълго време родителите му не знаеха къде се намира тяхното обично чедо и твърде много скърбяха за него. Непрестанно го търсеха навсякъде, но не можеха да го намерят. След няколко години разбраха, че е отишъл в монастира, пристигнаха там и със сълзи молеха игумена да им покаже техния син. Отначало игуменът дълго не се съгласяваше, но като видя тяхната скръб, печал и горчиви сълзи, умили се в душата си, повика Теофил и му заповяда да се види със своите родители. А те, щом го видяха в монашески одежди, вместо да се радват, започнаха още по-силно да плачат. Останаха няколко дни в монастира, гледаха как живеят светите отци и се поучаваха от техните душеполезни и богомъдри думи. После намислиха да построят със свои средства манастир и в него да живее синът им Теофил: отидоха при игумена и започнаха усърдно да го молят да пусне Теофил заедно с някои от братята в дома им, и обещаваха скоро да изпълнят на дело това, което бяха решили да направят. Игуменът не се съгласи.

– Не е полезно – каза им – за младия монах да живее близо до родителите си и до сродниците си.
Но Бог, Който устройва всичко за полза, откри Своята воля и за Теофил, понеже благоволи да яви по чуден начин чрез него Своята слава. Родителите не спираха да настояват и да молят игумена. Тогава той повика братята и им заповяда да постят и да извършват всенощни молитви, докато Бог им открие трябва ли Теофил да бъде пуснат по молбата на родителите му или не. След прилежна молитва, на третия ден в църквата се чу глас, който заповядваше да пуснат Теофил. Тогава всички разбраха, че Сам Бог желае това да стане, помолиха се за него и го изпратиха с благословение. Дадоха му и някои от братята за помощници, за да се трудят заедно за прослава на Бога.

Родителите му го взеха и с радост се върнаха в дома си. В скоро време те построиха манастир и в него оставиха монасите да живеят. Дадоха им потребните неща за препитанието им и дори се погрижиха да имат всичко в изобилие.
В тази обител св. Теофил сияеше като светило със своите добродетели – всички виждаха неговите добри дела, получаваха от тях полза за душите си и прославяха Небесния Отец.

Много години той живя там в постничество и духовни подвизи. По това време врагът на човешкото спасение пося чрез своите слуги богохулната ерес на иконоборството и подигна гонение срещу православните християни, които се покланяха на светите икони и ги почитаха. Главно оръдие за изпълнение на своите планове дяволът намери в лицето на беззаконния византийски император – иконоборец Лъв Исаврянин (717-741), който възненавидя благолепието на Божия дом и отне украсата на светите храмове. В своето безумие императорът хвърляше в блатата светите икони, тъпчеше ги с крака, изгаряше ги, а също и предаде на мъчения мнозина, които им се покланяха.

Преподобни Теофил Изповедник твърдо се съпротивяваше на тази ерес и поучаваше всички да пазят светите икони с подобаваща почит и да се покланят на личността, която е изобразена на тях.

Щом узна за това, законопрестъпният цар изпрати свои войници да го хванат. Когато го доведоха пред него, заповяда му да се отрече от поклонението на светите икони, но светецът не се подчини. Тогава царят заповяда да го бият с животински жили. После му вързаха назад ръцете и го развеждаха като злодей из град Никея – за да го направят за смях и поругание. Към преподобни Теофил се присъедини и един воин на име Лонгин – той укори безумието на мъчителя и учеше хората да почитат светите икони – него мъчителят заповяда да прострат на земята и изгори върху главата му много икони.

Щом премина през целия град Никея, св. Теофил отново бе изправен пред беззаконния цар и с още по-голямо дръзновение защитаваше иконите и изобличаваше заблуждението му. Но мъчителят не понасяше да го изобличават за беззаконията му: заповяда да разпънат преподобния гол на два стълба и да го бият със сухи жили отпред и отзад. При това кръвта от раните му течеше и обагряше земята. А императорът при вида на мъченическата кръв побесня като див звяр (зверовете щом видят кръв и се разбесняват), стана от престола си, отиде и сам дълго време биеше светеца по лицето. После заповяда да нагорещят железни обувки, да обуят мъченика в тях и да го гонят по пътищата. А той всичко търпеше мъжествено, с необикновена твърдост.

Един от царските сановници гледаше страданията му и се удивяваше на неговото мъжество и търпение. Взе го от ръцете на слугите, постави го до себе си свободен и му рече:

– Теофиле, ти ли си безумен, който единствен се покланяш на иконите, или ние всички, които не им се покланяме? Нима царят и всичките му съветници нямат достатъчно благоразумие за да разсъдят трябва ли да се кланяме на нарисуваното подобие на Бога или не?! Ако би следвало да се покланяме на иконите, тогава Бог нямаше да заповяда в Закона: „Не си прави кумир, нито всякакво подобие“ (Изх.20:4).
Светецът му отвърна:

– Виждам, княже, че ти си чел книги. Затова нека да поговорим с теб.

После започна да му говори за почитането на светите икони и му доказа от Божествените Писания, че още в Стария Завет бе утвърдено почитането на свещените изображения: примери за това са медната змия, издигната от Моисей в пустинята и златните Херувими, поставени над Ковчега на завета. А във времето на новата благодат Сам Господ даде Своя образ върху кърпа на Едеския княз Авгар. Още много разказваше св. Теофил на споменатия сановник и го победи в спора. Накрая сановникът му каза:

– Да, честни отче, твоите думи са истинни. Ех, да можеше и нашият цар да разбере това! Аз ще се постарая да го убедя, ако е възможно. А ти отсега бъди свободен и върви в своята килия.

Преподобни Теофил Изповедник се натъжи, задето не завърши мъченическия път. Но в същото време се радваше, че получи на тялото си раните на Господа Иисуса Христа (Гал.6:17) и заедно с апостола казваше: „Сега се радвам в страданията си и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е Църквата“ (Кол.1:24).

Всички братя от манастира неизказано се зарадваха когато духовният им отец се върна при тях. Не след дълго св. Теофил разбра, че се приближава времето на отхождането му при Бога, поучи добре повереното му паство, благослови ги и почина с мир.

Източник: crkvenikalendar.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...