На днешния ден се ражда българският поет Александър Геров!

Александър Геров е български поет, писател, журналист.

Александър Цветков Геров е роден в София на 15 май 1919 г. Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. Работи като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в-к „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“.

За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.

Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ.

Автор е на стихосбирките:

  • „Ние, хората“,
  • „Чуден свят“,
  • „Прашинки“,
  • „Приятели“,
  • „Свободен стих“ и др.

Издава и проза:

„Фантастични новели“ (1966).

Александър Геров умира в София на 22 декември 1997 г. след продължително боледуване. Представяме ви едно от неговите стихотворения, наречено „Любов”, част от стихосбирката „Смърт”:

ЛЮБОВ

С лице от странен блясък озарено 
ти в своите очи ме потопи. 
Докосна се ръката ти до мене 
и камъка в сърцето ми стопи.

Ангел Джамбазки

По моите черти тъй уморени 
отново мина малко светлина. 
И се събра безкрайната вселена 
в спокойните контури на деня.

И дълго аз те носих във сърцето си. 
Под клепките ми нощем спеше ти. 
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми 
и скачах от кревата с весел вик.

А после избледняха наште думи, 
изстинаха горящите уста. 
И угаси се чудното безумие 
в разкритата лъжа на любовта.

Сега отново здания и улици 
ще се въртят в безсънните нощи. 
Ще се въртят пред мене пак учудени 
зелени, сини, шарени очи.

Така от скок на скок, в самоизмама, 
срещу смъртта отиват мойте дни… 
Въртете се, студени черни здания!… 
И ти, земя, глупешки се върти!

3 ВМРО

Източник: wikipedia.orgbulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.