На днешната дата умира българският инженер Алекси Квартирников!

Алекси Квартирников е строителен инженер и общественик, ректор на Държавната политехника в София.

Алекси Михайлов Квартирников е роден на 3 ноември (стар стил) 1893 г. в град Сливен. В семейството на гимназиален учител по математика. Баща му Михаил Алексиев Квартирников е роден в с. Капустина Балка, Одеска губерния, Русия (сега квартал на гр. Микулаев, Украйна) в семейството на земеделец и има руско-български произход, коренящ се от български преселници от времето на генерал Дибич (1828 г.). Завършил средно образование през 1911 г. във Варна, младият Ал. Квартирников започва да учи във Висшето техническо училище в Грац, Австрия. През 1912 г. се завръща в България и участва като доброволец в Междусъюзническата война (1912 – 1913) и в Първата световна война (1915 – 1918) отначало като редник, след това като офицерски кандидат и подпоручик. Награден е с два ордена за храброст – войнишки (IV и III степен). През 1920 г. се връща отново в Грац, където през декември 1922 г. завършва строително инженерство

Като много от завършилите в чужбина строителни инженери до 1942 г., годината на създаването на Висшето техническо училище в София, и младият инженер Алекси Квартирников се завръща в България, за да допринесе за изграждането на модерна следосвобожденска трета българска държава.

Той работи последователно като инженер във Варненското пристанищно управление, участва в разширението на пристанище Варна (1923 – 1927), и строителното предприятие „Командитно дружество инженер Крум Петров и Типел – Браузеветер“, София, което същата година го изпраща на специализация по стомано-бетонно строителство в централата на фирмата „Тител – Браузеветер“ в гр. Прага, където работи в продължение на 1 година.

След завръщането си в София инж. Ал. Квартирников ръководи конструкторското бюро на това строително предприятие. Професионалната му дейност е свързана с изчисляването на бетонни и стомано-бетонни конструкции.

Плод на неговата проектантска практика са много сгради и съоръжения, като най-емблематични между тях са Съдебната палата, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българска народна банка. Ръководил е строителството на вълнолома. Созопол и проектирането на железобетонните конструкции на Съдебната палата, София (където за пръв път в българската инженерна практика прилага деформационния метод), както и изработването на плановете на железобетонните конструкции Пощенската палата в гр. Варна, фабрика „Титания“, София; железопътната гара Русе, влагалище за стоки при жп гара Варна, плаващи стоманени врати на новите хилинги на пристанище Варна, железобетонния мост при с. Панчарево, железобетонния комин при Софийската минерална баня, железобетонните конструкции при лятната къпалня в квартал „Коньовица“.

Проф. инж. Алекси Квартирников е не само изтъкнат строителен инженер, учен, обичан преподавател и организатор. Той е съпричастен и активен участник в обществения живот в страната. Член и активен деятел на БИАД е от 30-те години на Двадесети век. Сътрудничи на сп. „БИАД“, през 1939 г. (бр.1) публикува материал, посветен на Андре Блондел – бележит френски физики и инженер. Бил е подпредседател на БИАД (1947 – 1949) и председател на инициативния комитет за създаването на единна научно-техническа организация. След нейното създаване е избран за председател на Централното ръководство на НТС в България (1949 – 1958), като такъв има забележим принос за обединението на техническата интелигенция в една действена организация и за разгръщане на активен съюзен живот

Алекси Квартирников умира на 21 март 1977 г


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!