На днешната дата е роден българският художник Борис Димовски!

Борис Димовски е един от най-големите съвременни български художници.

Борис Илиев Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в Яврово, Пловдивско.

Завършва Художествената академия в София. Ученик на Илия Бешков.

Освен всеизвестен карикатурист, той е и майстор на акварела, живописта, импресията, графиката.

Пише и сатирични текстове и афоризми, илюстрира стотици книги и работи в театъра, киното и телевизията.

Съвместно с Радой Ралин, Димовски създава хумористичните книги “Безопасни игли” и “Люти чушки”.

Борис Димовски има значителен принос за изграждането на „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово още преди създаването му. Присъства в художествения фонд на музея с 492 карикатури, скици и проекти. Последното дарение от 21 негови творби, направено от семейството, е с дата 5 юли 2015 г.

През 1966 г. Димовски илюстрира сборника „Габровски шеги“, съставен от Стефан Фъртунов и с предговор на Радой Ралин. Изключителен е приносът на Димовски за художественото оформление на интериора на Дома – той стенописва тавана и стените на Полу-бара в стила на габровския фолклорен хумор; прави мозайките с габровските символи на входните врати. Част от оформлението са неговият гоблен „Магарето“ и 8 гоблена от цикъла „Адам и Ева“. Автор е на уникална колекция габровски сувенири; проектира картини на няколко издания на габровския музей; през 1987 г. оформя и изографисва постоянната изложба „Корените на габровския хумор“.

Представен е в многобройни изложби, конкурси и издания на „Дома на хумора и сатирата“.

Умира на 26 март 2007 г. Почетен гражданин на Габрово.

Борис Димовски е включен в „Картата на българската гордост“ по предложение на Татяна Цанкова, директор на „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово.

Източник: 1333.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.